Ако спечеля нека да е само за мен, ако загубя нека да сме всички заедно!


Преди месец, в троянското училище „Васил Левски”, прочетох обява за конкурс, посветен на кончината на Апостола. Конкурсът носеше предизвикателното мото „ Какво печеля и какво губя днес ?”. Оттогава често се връщам към литературния въпрос и чопля своята гледна точка. Сещам се колко често цитираме идеала на Дякона да се бори за общото благо. Само днес прословутата фраза е произнесена десетки пъти по медии и публични събрания.  С безкрайно повтаряне няма да направим думите на Апостола по-силни, нито личността му по-велика. Най-лесно е да се изправиш пред форума и високопарно да изрицитираш Левски. Трудно е да възприемеш неговите идеали или да следваш неговите принципи.

Сигурен съм, че никой от тези, които днес са написали или изрекли мислите за общата печалба и частната загуба, не са разсъждавали вълху сложния въпрос от троянското литературно състезание. Те нямат нужда от подобен катарзис.

Много съм любопитен какво точно са написали троянските дечица. Техните малки душици все още вярват в завета на Левски. Сигурен съм, че са редили красиви думички във възхвала на саможертвата и стремежа към общи добродетели и благо. Вероятно са писали за Родината, свободата, достойнството, българската гордост и чест.

Давам си сметка, че вече не съм в състояние да пиша с наивната детска вяра за съвременните наследници на Левски. Знам, че днешният българин иска да печели само за себе си и ако не може да избегне загубата, предпочита да я сподели с повечко хора. Днес никой не признава печалби, които не носят материална изгода. Не е готов да губи време и енергия за всенародни каузи. Ако ще печели гледа да е някой чин, не да пасе патките, па макар и в името на Отечеството. Кой днес ще изгуби живота си, за да спасява Родината?  Днешният българин, по-скоро, ще печели грошове от несгодите на сънародниците си, отколкото да изгуби средства за тяхното добруване. Съвременникът ще се нареди под политическите знамена, само ако може да спечели лична и семейна облага. Къде го търсиш да губи от съня си в размисли и отговорности за седемте милиона българи? Модерният наследник на Левски отдавна е загубил нравствена памет за смисъла на идеалите Родина, Патриот, Народовластие, Свята Република. Не намира за унизително да трупа своя печалба за сметка на съседа, съгражданина, сънародника. Загубил е безвъзвратно скрупули, родова памет и почит към българщината. Готов е да забрави своя произход стига да извлича печалба от това, че се усеща съвременен космополит.

Днешният българин уважава много печалбата-достатъчно е да звъни в собствените джобове и личните банкови сметки. Обича да печели популярност и слава, жонглирайки с чистите идеали или  недабравими думи на Апостола. Търпи загубите на нравственост и морал, стига да извлича материална изгода. Но не понася да му го напомнят. Затова не обича да си губи времето в честване на идеали и памет. Дори тази на Апостола!

По дяволите, не умея да пиша като децата. Толкова много ми липсва тяхната чистота и неразклатена вяра в доброто. Колко ми се иска да можех да погледна с техните очи Левски и съвременниците. Хей така, само за да въкликна възторжено, че има толкова много неща, които можем да спечелим за всички, дори да загубин нещо за себе си!  Май съм прекалено зрял за подобна емоция.

Чудесно е че правят литературни  конкурси за децата. Защото тях несъмнено ще ги прочетат. Поне родителите. Така може и да попият от детската вяра в заветите на Левски!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.