Да достигнеш Езиковата – един снежен сървайвър!


Езикова гимназия е най-голямото ловешко училище. В него учат около 900 ученици и работят повече от 100 учители и служители. Над 1000 от живущите в Ловеч ежедневно изминават различни маршрути с крайна дестинация гимназията на хълма  Всъщност достъпът до училището е по две основни улици – „Цар Шишман“ и „Велики Преслав“. Първата е пешеходен маршрут, втората е единствената улица с транспортен достъп до входа на Езиковата. Гимназията учи на две смени – започва по тъмно и завършва по тъмно.  Всяка сутрин десетки таксиметрови и родителски автомобили задръстват късото пространство по цялото протежение на „Велики Преслав“.

Дори при перфектни климатични условия маневрирането в тясната улица е изключително трудно. В сняг и лед положението е почти драматично.  Тясното пространство прави разминаването или обръщането трудна маневра, а снежните коловози  ги превръщат в истинско изпитание. Седмица след обилния валеж улица „Велики Преслав“ е затрупана в сняг, а шофирането по нея създава реален риск за здравето на стотици деца.

Знам, че финансовите възможности на общината и техническият потенциал на фирма „Еко“ не позволяват своевременно почистване на всички улици. Но съм убеден, че една общинска администрация трябва да има ясно приоритизирани социални грижи – първо за уязвимите групи и най-масовите социални услуги. Убеден съм, че грижата за децата е първостепенна. Считам, че една от най-важните задачи на всеки кмет и неговата администрация е създаване на условия, свеждащи до минимум риска от контузии и по-тежки последствия край училища и детски градини.

Ако движението по „Велики Преслав“ носи само риск от пътно-транспортно произшествие, пълзенето по „Цар Шишман“ е направо мъчение. Улицата комбинира естакада от стълби и стръмен участък. До днес цялото трасе е заринато от сняг. Този път е довеждащ или отвеждащ децата в ранни сутрешни и късни вечерни часове. Когато е тъмно, мразовито и заледено. Изкачването е тежко, а заплаха от изкълчен или счупен крайник е повече от реална. Не ми се мисли за последствията от брутално падане по гръб вълху неизринатите стълби.

 

 

 

Езиковата не е единственото училище, но е най-отдалеченото от главни пътни артерии. Всички други са на централни улици, значително по-добре почистени. Там разриването на главния път осигурява надежден достъп за децата. Излиза, че Езиковата не е просто встрани от централните улици, оказва се, че е встрани от вниманието и грижата на местната управа.

 

 

 

За да няма съмнение чия е отговорността ще си позволя да цитирам местната нормативна уредба. Наредбата за опазване  и поддържане на обществения ред, чистотата,  общественото имущество и природата на Ловешка община  посочва, че  „почистването на снега от тротоарите, прилежащи към сградите, както и почистването на ледените висулки се извършва от съответните физически или юридически лица, стопанисващи и експлоатиращи сградата“. Всичко друго т.е. почистването на публичните терени и уличните площи е задължение на общината, респективно кмета. Между другото кметът събира ежегодна такса битови отпадъци в размер на няколко хиляди лева от всяко училище.  Например Езиковата е превела в касата на общината 11 000 лева по този налог за миналата година. С тези пари се финансират всякакви комунални дейности по чистотата.

Винаги съм твърдял, че местната администрация има една простичка и много практична задача – да се грижи за хората, като опазва тяхното здраве  и  разрешава ежедневните им проблеми. Другото е елементарен PR, смешно перчене и тъжна колизия със смисъла на местното самоуправление!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.