Не бъдете част от пейзажа!


Една от многобройните мъдри  истории на Хорхе Букай разказва за стар евреин, който засаждал фурми. Минал заможен съсед и го приканил да зареже изнурителната работа, за да му направи компания за по една напитка. Старецът отказал с обяснението, че има още много фурми, които трябва да засади. Тогава съседът язвително отбелязъл, че цялото усилие е безсмислено, защото фурмите ще дадат плод след 40-50 години, а старецът няма да е жив да се наслади на продовете им. Старецът леко надигнал глава и казал поучително: „ Аз цял живот ядох фурми, посадени от другиго, който не е очаквал да яде от тях. Затова се надявам утре други да могат да ядат фурмите, които съм посадил”.

Не всичко, което правим в живота може да даде плодове веднага. С удоволствие използваме благата създадени вчера, но сме ленни и отегчени, когато трябва да създаваме блага, на които ще се наслаждават други. Иван Хаджийски твърдеше, че периметърът на социалните интереси на българския еснаф достига до оградата на двора му („Бит и душевност на нашия народ”).  Българинът отдавна не е онзи възрожденски еснаф, но продължава да мери всяко социално деяние с моментната, при това лична, изгода.

Странна душа е българската. Цял живот се трепе за бъдещето на децата си, но го рисува само в пари и къщи. Аз да му оставя на моето, че каквато и да е държавата, то да живее доволно. Да, ама двадесет години хора изоставят бащини къщи, грабват всички парици и духват на някъде –я в по-благоденстваща държава, я в по-развит град. Излиза, че ние, българите, или градим благинки само за себе си, или  бягаме някъде, където можем да се наслаждаваме на благата, които не ни достигат. Не разбираме, че подобно на стария Елиеху сега трябва да садим фурмите, за да могат утре други да се хранят с плодове под сянката на порасналите палми.

Послужих си с тази метафора, за да изразя тъгата от безразличието и социалното отчуждение, с което катерим хълма на живота. Всеки иска по-добро бъдеще, но очаква друг да го проектира. Всеки иска по-заможен живот, но  се надява друг да изнамери изворите на богатство. Всеки иска по-пъстро ежедневие, но разчита друг да напръска цветовете.

Историята показва, че просперират само обществата, които умеет да управляват живота си. Забележете – управляват обществения живот. Създават обществени блага, имат обществена визия за развитие и обществен модел за нейното осъществяване. Ние това не го можем. Затова у нас не работят доказани европейски модели на развитие. Европа ни налага практики, ние не ги ползваме. Европа ни показва пътища, ние продължаваме да лазим в храстите.

Ето едно простичко примерче. Европа наложи гражданската практика на обществените обсъждания.  Властта я прие с неохота и започна да я прилага, притискана от закона. Скоро, обаче, се успокои, защото осъзна, че я няма обществеността, с която да обсъжда. Само за два месеца в Ловеч бяха проведени 6-7 обществени обсъждания. По всякакви въпроси – правилници, проекти, програми, наредби, общински актове и договори. До един всички тези актове касаят близкото или по-далечно бъдеще на всеки ловешки гражданин. С всеки от тях се създават правилата, условията и благата за живота ни утре. Да, но всяко от тези обсъждания протече в присъствието само на обичайните заподозрени – цялото административно войнство, няколко съветника за цвят и и тук-там някой лично поканен гражданин или представител на институция. Широката общественост я нямаше. Тя великодушно разчита на мъдростта и професионализма на управляващите. Но си запазва правото, по-късно, да недоволства и заклеймява управлениските решение. Без да носи отговорност за тях, разбира се!

Мили съграждани, властта в България и нашата община е представителна – тя е избрана от вас, за да служи на вас. Няма да спра да повтарям, че мечтите на една общност са много по-важни от мераците на една администрация, че експертизата на ловешкото гражданство е несравнимо по-богата от потенциала на неколцина призвани от кмета. Много ми се иска, мили съграждани, да осъзнаем, че градът и общината трябва да изглеждат по ваш вкус. А тези граждански обсъждания са една от формите да заявите вкуса си. Съвсем не са формални срещи, както и се иска на властта. Но вашето отсъствие ги прави формални. И изкушава властта да посяга върху вашите права. Например като обявява все по-тихо и неясно въпросните обществени обсъждания.

Знам, че всеки от вас ще посочи безброй проблеми на нашия град, на нашата общност. Казват, че там където има проблеми съществуват две групи хора – част от проблема и част от решението. Много ми се иска да намерите своето място във втората група.

Апропо, пропуснах да кажа, че има и трета група – на безразличните или хората, които са част от пейзажа.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.