Благодаря за загрижеността, господа властимащи! Обещавам да ви отговоря със същата грижа!


Има една изключително въздействаща сцена във великолепния филм „Смело сърце”. Малко преди да бъде екзектуран Уйлям Уолис получава последно причастие от свещеник. Духовникът състрадателно пита „Сине, не се ли страхуваш от смъртта ?”.  Несломимият шотландец поглежда с едва доловима усмивка „Не, защото всички умират, но не всички живеят!”. Като човек, който се надсмива на страха и остава верен на достойнството.

Винаги се сещам за думите на коравия британец, когато някой се опитва да скрие своето раздразнение или безсилие зад послания, пропити със заплаха. Например задаваш неудобни въпроси и чуваш да ти шушнат „Хайде по-кротко, за да не загубиш тази и тази привилегия”.  Или потърсиш публична отговорност и вестоносец ти носи закана „Недей, защото може да те сполети някоя и друга финансова загуба.” Странен феномен е властимащият, той смята, че в живота всичко се купува, разменя и спазарява. Сиреч мисли, че всички гонят някакъв интерес, в името на който са готови на компромис дори с честта и съвестта си.

Преди няколко години, след като бях водил продължителна кампания за реформиране на образованието по селата, се стигна до закриване на селските училища.Заради недалновидната политика на администрацията. Силно разочарован от развръзката дадох интервю, в което посочих конкретните виновници, естествено ресорно отговорните в цялата йерархия от градоначалник до шеф на отдел. Мастилото от интервюто още не беше изстинало, когато от общината дойде финансова проверка, за да установи дали съм изпълнил закона да си почивам от работа, когато се занимавам с общински дела. Иначе казано да не би да съм сукал от две вимета!

Ама шило в торба стои ли? Току ме избрахате повторно за съветник и я подкрах по старому – взех да търся г раждански и обществен интерес. Например положих усилия за осветяване на  концесията за сметосъбиране, която граби ловешките граждани и помолих кмета да върне паричките от такса общежитие на децата от Езиковата. Е, посланието не закъсня. Този път с обаждане от най-високото ниво, но със същия изтъркан въпрос „А вие от колко вимета сучете или почивате ли си активно в гимназията, докато работите за гражданите”. Похвално пристрастие към закона, макар да ми се струва, че прикрива слабо въображение и, разбира се, притеснение, че някой рови из мръсното ти бельо.

Не ме разбирайте погрешно – законът трябва да се спазва, дори, когато е крив и саботира професионализма. По-скоро се чувствам разочарован, защото висшестоящите властимащи ми отмерват толкова малка доза морал. Едва ли ще тръгна да се боря за почистване на обществените обори, ако в моето дворче газя фекалии.

От друга страна ми е весело и любопитно. Спомням си една поучителна мисъл на поета Петър Караангов „Когато посочваш  някого с пръст не забравя, че останалите четири пръста сочат към теб”.  Та моят поглед е някакси, все по-мотивирано, фокусиран в тези четири пръста и в морала който сочат. Да си призная, когато ми пращат послания с подтекст и деликатна заплаха, само ме мотивират. Кагото властта реагира нервно със сигурност си я настъпил по мазола или интереса. А той, интересът, е като везна – ако олекне от страната на властта, ще натежи от страната на гражданите.

Ами благодаря за загрижевостта, господа властимащи. Обещавам да ви отговоря със същата грижа!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Благодаря за загрижеността, господа властимащи! Обещавам да ви отговоря със същата грижа!

  1. Iskren Arabadzhiev каза:

    Напред и нагоре !

Коментари са забранени.