Я сменете канала със шоуто на Азис!


Ако до 25 години не се бориш за справедливост – нямаш сърце. Ако след това продължаваш – не ти достига разум. Перефразирам, разбира се.  Младостта е чистота, наивна вяра и съпротива. Докато не си усетил шамарите на живота и мръсотията, на която са способни людете. В тази възраст битката е безусловен рефлекс. Защото все още не познаваш страха, сервилността, приспособимостта, примирението. С трупането на годините те стават твои постоянни спътници и окови.

Когато си млад кръвта кипва бързо. Една обидна реплика е достатъчна, за да  скочиш в защита на собствената чест. С годините помъдряваш, а мъдрите подминават смирено обидите. Дори си намират оправдание за мълчанието. Младостта е „бременна” с решимост да провеня света. Само една крачка  отделя утописта от метежника, революционера, анархиста. Младостта е бунт, защото има своя визия за живота и бъдещето, далеч от клишетата на зрелите поколения.

Младостта е промяна  и енергия, която прави историята и движи обществата. Помислете кой води арабските революции, кой създаде „Окупирай Уолстрийт”, кой залива площадите на Букурещ през последната седмица. Младите, условно казано двадесет и пет годишните, за които справедливостта все още носи човешки смисъл. Онази вечер прочетох сърдит фейсбук статус „Увеличение на тока с 10 на 100…Ами що ли не ни съдерат вече и гащите…Ебати шибаната държава…” Зачетох се в коментарите. Бяха в изобилие, но излъчваха примирение, безраличие, отчуждение. И един циклично повтарящ се лайтмотив – зарежете тази шибана държава, вървете в чужбина. Бягството, един лесен и здравословен изход. В полемиката не намерих и искрица бунт и капка желание за съпротива. Да обяснявам ли, че тези млади хора не се осъзнаваха като граждани, не артикулираха права, не излъчваха самочувствие. Една потресаваща робска психика, която превръща в единствен изход желанието да избягаш. Или да си заровиш главата в блатото. Например един от участниците в дискусията съветваше вместо да слушат новините (те бяха предизвикали ядовития статус) да превключат на някой канал със шоу на Азис!

Работя с млади хора, но все по-рядко виждам пламък  в очите  им. Много от тях порасват със същата представя – че трябва да избягат, за да не пропилеят живота си. Носят агресия, по правило стихийна и често злобна. Нямат каузи и не разпознават общо бъдеще. Мечтите им се хранят от егоизъм и истинкти за собствено оцеляване. Те не носят бунта, защото някой вече ги е зомбирал, че в тази държава не можеш да успееш ако се съпротивляваш. Затова сипят гневни статуси и фейсбук закани, но предпочитат да избягат вместо да се борят.

Двадесет години по-рано бях на същата възраст. Но със хиляди свои връстници се борех за справедливост и срещу клишетата на зрлелите поколения. Сигурен съм, че в някаква степен преместихме историята и България. Днес държавата се движи по инерция, защото липсва младежката енергия, която да иска своето настояще и да чертае бъдеще.

Младостта на България не разпознава своите каузи, лидери и социални движения. А поколението на посивелите бунтари вече е част от клишета, които сковават младежкия дух.

Затова опциите пред младите се свеждат само до две възможности – да избягат в чужбина или да избягат от канала с лошите новини. За да го заменят с „опияняващото” шоу на Азис.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.