Последният ден на двуликия Янус


Един политически илюзионист си тръгва – без фанфари, но с лекета от морална кал по сакото. „Sic transit Gloria mundi ”*,  казвали древните римляни.  Да, славата отминава, дори когато грижливо си я лъскал десет години. Човекът, който даряваше щедро ордени си отива без да получи награда от зрителите. Няма аплодисменти, няма печал, няма съжаление. През 2002 година един горд историк в.езе напето в президенството. Утре един политически омърсен агент ще напусне „Дондуков”.

Преди да се появи Георги Първанов мислехме, че сме затворили фабриката за илюзии. Уви, оказа се, че доста илюзии останали на склад. Затова Първанов запретна ръкави и не спря да ни продава от тази стока  цели два мандата.

Като илюзията за социалният президент, който ще се грижи за беднотията на хората.  След толкова президентска грижа хората са все тъй бедни и отчаяни. От утре ще си отдъхнат – поне няма да слушат празнословието на един очеваден лицемер.

Като илюзията за евро-атлантическия курс  на президента. Първанов може и да подписа историческите документи за присъединяване на България къ;  ЕС и НАТО, но не престана с източните совалки и неуморните лобистки усилия в полза на руските интереси.  Затова от утре ще си отдъхнат всички истински патриоти – резидентът на  Русия напуска държавния пост.

Като илюзията, че можем да бъдем лоялен партньор. Отиващият си президент напълни българските легации в страните от ЕС с агенти и доносници от Държавна сигурност. После отказа да ги оттегли,  когато бяха осветени. От утре европейските демокрации може да си отдъхнат-ченгетата вече стягат куфарите за  вкъщи.

Като илюзията, че президентът е „баща” на всички българи. Господин Първанов не престана да плете интриги и да следва своя егоистичен интерес. Архитектът на политическите триъгълници легитимира във властта една алчна  етническа партия . От утре ще си отдъхнат националистите – етническата корупция остава без своя патрон.

Като илюзията, че държавният глава е деполитизиран. Първанов ще остане в историята с безпрецедентния опит да създава политическа партия от пиедестала на държавен глава. От утре ще си отдъхнат обикновените социалисти – човекът, който мечтаеше да прекрои лявото пространство в нови формати, губи президентските инструменти за влияние.

Като илюзията, че начело на държавата стои почтен човек. Историята ще запомни  Първанов като единственият агент на Държавна сигурност, сдобил се с президентски прерогативи. Хората ще го запомнят като Гоце, който дори не намери достойнство, за да се извини за аморалното си минало. От утре ще си отдъхнат всички,  които все още имат респект към президентската институция, защото политическият доносник си събира багажа.

Майсторът на политическата илюзия ще остави доста кал и прах в президентския офис. И силно застоял въздух, отровен с полуистини, интриги, лицемерие и наглост . Тепърва на „Дондуков” ще се чисти – дълго и упорито.

Един политически илюзионист си тръгва тихо – без прожектори и фанфари, без овации и благодарности. Както подобава на един двулик Янус. Времето ще покаже кое лице ще запомнят българите – лъскавото, което ни натрапваше PR-а или затъмненото от тайни на агента  Гоце!

 *Така преминава световната слава

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.