Не бийте виртуалните бунтари! Спомнете си ученическите протести!


Вчера моя приятелка се гневеше на фейсбук бунтарите – запалили мрежата със закани за протести (по повод една изпусната премиерска реплика за телешки пължолки), а останали пред компютрите. Наричаше виртуалните бунтари смешни. Днес друг мой приятел  укоряваше повсеместните протести срещу шистовия газ – считаше, че са инспирирани за да прокарват определени интереси. Само два щриха от картината на нашата гражданска психология. Нерешителност и съмнения.

Да, много от фейсбук  бунтарите са само виртуални герои.  Хората не се раждат революционери. Нужно им е време за да събират аргументи, самочувствие, смелост. Да излееш обществено недоволство в една социална мрежа, все още не означава готовност за участие в гражданска съпротива. Но е стъпка в тази посока. В нета е пълно с ушета и доносници.  Те не пропускат свободните мнения  и ярките квалификации (особено по адрес на силните на деня). Така, че не бийте виртуалните бунтари. Най-малкото, защото раздрусват заспалата гражданска съвест.

Да, зад всеки протест стоят някакви манипулации  и интереси.   Но по площадите не излизат сценаристите –  те са територия на свободните и честни хора.  По площадите манифестират хора с кауза и лице. Възможно е да ги употребяват за скрити цели. Но не могат да спрат съвестта и сърцата им! И устрема им! Защото този, който веднъж е „прегърнал” гражданската съпротива, ще го стори винаги, щом засегнат правата му. Казвам го, като човек, заразен от бунта и подвластен на неговите рецидиви при всяка вълна на социално недоволство.

Апропо, днешните протести за шистовия газ бяха организирани във фейсбук Очевидно не всички са само виртуални смелчаци. Нито пък всички участници в площадните прояви – платени клакьори.

Е, родният фейсбук все още не е създлал феномени като арабските революции или „Окупирай Уолстрийт”, но дава трибуна на обществено недоволство и гражданско осъзнаване. Всъщност мрежата вече постигна своя първи бунтарски успех. Дали си спомняте ученическите протести през миналата година? Те се „родиха” във фейсбук, разтресоха страната и постигнаха пълен успех. През тази година ваканциите са повече,а  коледният отдих продължи повече от две седмици. Много ми се иска това да си го припомним всички – тези, които гледат с ирония на виртуалните бунтари, тези които гледат със съмнение на бунта, като социална изява и най-вече ограмната маса индеференти, за които мрежата е само средство за забавление, а бънтът – ненужно усилие. Държа да го припомня и на децата, организирали първият български фейсбунт. Дано да осъзнават, че тяхната гражданска съпротива премести леко историята. Защото надскочи виртуалните закани, остана встрани от съмненията за режисура и постигна нещо като победа.

Наскоро чух, че ученическите брожения от миналата зима били чалга-протест. Ами чалга-поколението прави чалга-протести. А какво правим ние от поколенията на „мъртвите поети”? Пишем виртуални закани и изпитваме съмнение във всяка проява на социална съпротива! Някой за да прикрием страха си от бунта, други за да оправдаем умората си от него. Всички, защото не искаме фейсбук да ни напомня тези слабости.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.