Мистър Сталоун, елате да си оправите бакиите!


Уважаеми мистър  Сталоун,  (подтискам изкушението да Ви нарека Слай, въпреки, че сте ми адски близък от екранните превъплащения),

 Пиша Ви подтикван от чувства, заредени от фенско възхищение и гражданско разочарование. Вие холивудските звезди имате арогатния навик да се налгате в ежедневието и живота на обикновените хора. Идвате, впечатляване и си отивате преди нищожните плебеи да са разбрали, че сте им оставили някоя и друга неразбория за спомен.

 Наскоро снимахте продукция в нашата изнемогваща държавица (България). Дори заснехте част от сцените  в дълбока ловешка провинция . Нямате дори бегла представа каква гордост изпълни гърдите ни, когато празбрахме, че Вашия неземен крак ще стъпи в земите ни. А когато научихме, че ще ни дарите с мост към Деветашката пещера изпаднахме в такава радостна еуфория, че си изпохвърляхме шапките в небесата над Деветаки. Зорлем да не бяхме викали дявола, щото Вашето благоволение ни натресе само проблеми.

 Знаете ли, мистър Сталоун, ние си имахме мост към пещерата. Ами хич не ни беше зор  за него. Затова не се трогнахме, когато местните джипсита го демонтираха, разфасоваха и предадоха по целесъобразност. Ние дълго време тази пещера не я усещахме за ценна , та нали военните я бяха „облагородили” и осмърдяли с бензин. После, когато разбрахме, че става за природна забележителност, мостът вече го нямаше, но ние не се къхаряхме. Какво по хубаво от това да усетиш природата „натюр”, например да стигнеш до пещерата по скаутски пътечки. Дето се вика екотуризъм отвсякъде.

 Ето тази идилия разрушихте с Вашия мост!  Прекъснахне един естествен контакт между човека и природата.

 Ама хайде бяхме склонни да Ви простим тази нетактичност. Нали Вашият мост ще доведе тълпи туристи и реки пари към пещерата и общината. Дори мислехме да ви изпроводим с букети и почести (стига охраната да ни беаше допуснала до Вас). Не мина време и разбрахме, че всичко било една голяма далавера. Дето се вика хубава работа, ама слайска. Първо мостът Ви бил незаконен. Строен върху военни основи и в терен с неизяснена собственост. Няма разрешителни, няма актове, нама мост (поне за правния мир). Същински ъндърграунд! После ваучихме, че мостът е  ничия собственост.  Толкоз ли не се сети, мистър Сталоун, на изпроводяк да го подариш някому – я на държавата, я на общината. Сега всички се цупят и не го припознават за свой.

 Ей го,  наскоро кметът Казанджиев го поиска. Засега само да го пази. Аха го поиска и скочиха военни и областни със усещането, че кметът пипа  тяхна собственост. А бе истинска шизофрения, мистър Сталоун.  И всичко това по твоя вина. Има мост – има проблем, няма мост-всички са щастливи. Нещо такова беше казал Сталин, ама той е от друго съзвездие.

 Та в създалата се ситуация, мистър Сталоун, те моля за разбиране и съпричастност.  Като начало хвани първия полет за България, за да си оправиш кашите. И се дръж мъжкарски, както те помня от екрана. Ако искаш бъди Рамбо и се пробвай да се справиш с безхаберната българска администрация, като и вмениш да впише този клет мост в нечия собственост. Макар да се страхувам, че това ще бъде първото поражение за супергероя, защото нашата администрация е истински недосегаема в своята безотговорност.

 Ако не бъди Специалистът , оня дето помиташе с експлозиви всичко по пътя си. Пални фитила на този мост и взриви проблемите , които ни остави.

 В краен случай демонтирай подаръка, натовари го на една влакова композиция и си го прибери в Калифорвия. Сигурен съм, че там ще намериш по-бързо съмищленици, както за собствеността, така и за ползата от съоръжението.

 Само побързай, мистър Сталоун, ела и си оправи бакиите. Ако се забавиш не ни остава нищо друго освен да  пуснем джипситата. Те ще ни решат проблема по метода на Сталин.

С почит и раздразнение,

Иво Райнов

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.