Усмирителна риза върху свободата на училището


Колкото повече слушам за реформите в образованието, толкова повече се убеждавам, че цялата пара се праща в свирката т.е. в медийния шум. Като председател на Синдикат „Образование” на КТ „Подкрепа бяха помолен, през пролетта, да дам становище по основните моменти в новата концепция за развитие на просветния отрасъл. С течението на времето разбрах, че мнението ми е било нужно само за да се сложи още една отметка в  графата „обществено обсъждане”. А въпросното обсъждане очевидно преминава под мотото „Благодарим ви за мнението, но ние си имаме наше”. Като например намерението  за обществените съвети, които да контролират училищата. В споменатото становище посочих редица абсурдни идеи по отношения на предвидените правомощия на тези съвети. Допускам, че подобни становища са изразили и други хора, които са „в час” с динамиката на просветната система. Най-вероятно тези мнения, поставящи на съмнение компетентността на авторите, са били игнорирани, защото преди няколко  дни недообмислената идея бе представена на медиите.

Публичното лансиране на идеята отваря възможността за публичен отговор. Затова в качеството си на учител с не малък опит и председател на учителски синдикат ще си позволя открит коментар по тези елемнти на идеята, които изглеждат най-безсмислени, неефективни и опасни за развитието на българското училище.

За всички, които не ме познават добре, ще заяня, че съм сред най-ентусиазираните радетели за обществен контрол върху всички сфери на социалния живот. В този смисъл поддържам правото на обществото да контролира развитието, финансирането и качеството на образованието. Вярвам, обаче, ще се съгласите, че образованието е социална дейност, в която си партнират държава, учителство, родители и ученици. В този смисъл всеки орган, който измерва състоянието на образованието, проверява разходването на средства, препоръчва мерки , чертае перспективи трябва да включва представители на различните партньорски групи.

Хайде да видим какво предлага проекта на министерството. Според разработената и анонсирана идея обществения съвет ще се състои от представител на общинската администрация и родители, които ще бъдат натоварени с отговорността да взимат решения. В съвета могат да участват директор, представители на учителите, Регионалния инспекторат, синдикатите, учениците, но само със съвещателен глас. В този формат са заложени куп дефекти, които ще блокират и обезсмислят работата на обществения съвет. Ето няколко примера:

В правомощията на новия съвет влиза одобряване на стратегия за развитие на учебното заведение. Някъде между редовете прочитам, че обещественият съвет може да не приеме стратегията, изработена от училищното ръководство и приета от Педагогическия съвет. Питам се какви точно компетенции и подготовка притежават въпросните членове на обществения съвет, за да могат да изразят мнение за развитието на училище, превишаващо по грамотност колективното решение на хора, познаващи в детайли образователната структура, в която работят? Същевременно какъв е времевия хоризонт, за който посочените участници в съвета са родители за училището – в една гимназия това са пет години. Как тогава ще се произнасят за стратегия, надвишаваща няколко пъти този времеви хоризонт?

Членовете на съвета ще предлагат мерки за подобряване на качеството възоснова на резултатите от самооценка на институцията, външното оценяване и инспектирането на учебното заведение. Това правомощие направо крещи за съмнение в компетентността на авторите. Качеството на образованието е едно дискусионно понятие, за което полемират университети и институти. Измерва се с десетки индикатори и се основава на дълбок анализ на всички аспекти на образованието. Но за него ще се произнасят хора, които нямат и бегла идея за цялото многообразие и сложност. Да не говорим, че не разполагат с  уменията и знанията за подобона обективна оценка. Образователните стандарти, а следователно и качество се задават от държавата, чрез ресорното министерство. Какво по-логично от това при съставянето на оценката да се ползва експертизата на регионалните структури на министерството – например инспекторатът. Само, че според концепцията те имат съвещателен глас в този обществен съвет. При това, ако все пак ги поканят за участие.

Новият орган ще дава становище по критериите за прием на децата в I клас. Любопитен съм за какви критерии става дума, без да се нарушат изискванията на закона и свободата на избор при записване на децата. Ще ми бъде забавно да видя ситуация, при която директорът желае да включи критерии за прием на деца със специални образователни изисквания, а родителите от обществения съвет се противопоставят, да речем с аргумента, че подобни първокласници ще препятстват нормалното обучение на техните деца.

Обществените съвети ще дават становище по разпределението на училищния бюджет и размера на капиталовите разходи за съответната детска градина или училище. Съветът ще се произнася и за отчета на директора по изпълнението на делегирания бюджет. Ако Даниел Вълчев въведе делегираните бюджети, този екип на министерството явно иска да ги суспендира.Тук абсурдите бъкат буквално от всеки ред.

1.По сега действащата нормативна уредба делегираният бюджет се съставя с участието на синдикатите и педагогическия състав. Следователно не е еднолична воля на директора. Бюджетът е съобразен с редица вътрешни договори и правила  между ръководство и синдикати. Нима общественият съвет ще конфронтира директора със синдикатите или ще менторства над профсъюзните организации как да защитават правата на учителите?

2.С какво морално основание представителят на общинската администрация ще изразява становише за съставянето на бюджета? Училищното образование се финансира изцяло от държавата. Следователно няма никаква логика този, който не заделя и лев за училищата да определя разпределението на бюджета!

3.Неразумно е местната администрация да се произнася за капиталовата програма, когато тя е финансирана с държавни пари. Не мога да си представя, че директорът и Педагогическият съвет ще чакат благоволението на местен чиновник и неколцина родители, за да си построят модерни тоалетни, да си реновират физкултурния салон или да направят допълнителни удобства в общежитията! Както и че ще чакат предварително разрешение на въпросния съвет, за да участват с проект по програма, финансираща капиталови разходи.

4. По настоящата нормативна уредба директорът отчита изпълнението на бюджета пред Педагогическия съвет и синдикати. Кога контролът е по-мащабен и ефективен – когато се упражнява от десетки работещи в училището или когато се представя пред 3-4 души. Да обяснявам ли коя от двете алтернативи открива корупционни възможности и предпоставки за нерегламентирано сътрудничество?

С всички изложени аргументи не отричам необходимостта от създаване на обществени съвети в училищата.  Пледирам за това, че трябва да бъде прецизиран формата, в който пълноценно участие да вземат и представители на училището и местния инспекторат. Както и това, че трябва добре да се обмислят пълномощията на тези съвети, за да не отнемат от компетенциите на директора и педагогическия съвет.

Обществените съвети ще бъдат ефективни единствено, ако подпомагат училището в самоконтрола. Във всеки други случай те ще бъдат нещо като наказателни трибунали или най-малко усмирителни ризи върху свободата на българското училище.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Усмирителна риза върху свободата на училището

  1. slideworld каза:

    Интересно накрая какво ще се случи…

Коментари са забранени.