Десет събития, заради които си струваше да преживея 2011-та година


Една стара максима казва, че животът е това, което се случва докато си правим други планове. Тъй като животът няма доказан римейк е важно дали харесваме „филма”, който са ни „забъркали” Господ, съдбата и собственото вироглавие. Какъв по-добър повод за подобна оценка от края на поредната изживяна година. Сигурен съм, че нашият бяг във  времето трябва да носи смисъл и удовлетворение. Смисълът е твърде обтекаемо понятие, за да го вместя в нищожността на моята лична оценка. Докато удовлетворението е обозримо, защото носи утеха, че си прочел пълноценно една вече затворена страница в твоя том от живота.

Затова ще „драсна” няколко реда за удовлетворението. За онези събития и мигове, които ми дават основание да впиша в тефтерчето на спомените „Щастлив съм, че изживях 2011-та година”, вместо носталгичното съжаление от засилващия се сняг в косите ми.

Удовлетворението се зарежда от радостни мигове и вълнуващи усещания. Хрумна ми да подредя тези мигове, довели сърцето ми до радостна аритмия, а душата – до умиление и щастливи сълзи. Надявам се, че в тези събития се преплитат и емоциите на много от почитаемите читатели. Ще се радвам, ако всеки открие сред тях частица радост, парченце удоволствие или минутка щастливо основание от изживяната година. Ще се опитам да подредя събитията в обратно броене, според степента на радостно вълнение – от лекото поклащане на обикновеното задоволство до разрушителната емоция на духовната наслада  Иначе казано най-готините събтия са най-накрая, така че бъдете търпеливи с четенето.

 

10.Футболните спектакли на „Барселона”. Заради фантастичния футбол,  поредните купи и удоволствието да се чуствам фен на най-великата игра.

 

9.Шампионската титла на „Литекс” .  Поредният футболен повод  да понапомпя самочувствие, като всеки истински ловчалия. Добре, че е този отбор, та да има нещо, което да сгрее попремръзналите ни за национално признание ловешки души.

 

8.Изграждането на европейски стадион в Ловеч. Събитието ми донесе двойна наслада – от гордостта, че разполагаме с нещо недостъпно за другите в България и удоволствието да се радвам на  футбол в комфорт и естетика, каквито съм гледал само по телевизията.

 

7.Посещението в дома на Европейския съюз в Брюксел.  Един неочакван жест на СДС, едно вълнуващо посещение в белгийската столица и едно незабравимо докосване до духа и ежедневието на институциите, които пишат новата европейска история.

6.София рок фест. Подарък (който ще остане сред най-скъпите) ме прати на рок събитието на годината. Живият контакт с бандите на Роб Халфорд (Джудас прийст) и легендата Дейвид Ковърдейл (Уайтснейк) са повече от удоволствие, те са като духовен оргазъм. Нещо като онези мечти, които искаш да ти се случат преди да изживееш земните си дни.

5.Номинацията за кандидат-кмет. Не заради его или политическа далавера. Заради усещането, че си „пораснал” достатъчно да носиш политическа отговорност, заради възможността да заявиш гражданска позиция и да се бориш за истински принципи.

4.Фестът на Езиковата. Следя събитието от седемнадесет години. За пръв път изпитах усещането, че една традиция се възражда и удоволствието от споделената емоция на великолепно организирана езиковска проява.  Дори да съм пристрастен, заради участието на бившия си клас, шоуто настина бе класно.

3.Срещата на бившите випуски на Езиковата. Тържеството, организирано от випуски 2001 и 2006, бе толкова вълнуващо, че стопли сърцето ми. Благодарността в очите и жестът на тези пораснили момичета и момчета превърнаха срещата в незабравим спомен и вдъхнаха кураж на поразклатената ми вяра в смисъла на учителската професия.

2.Подкрепата по време на предизборната кампания. Вълната на солидарност, подкрепа, съпричастност и обич надмина всички мои очаквания. Сега си мисля, че участието в тази кампания си струваше, дори само за да изпитам невероятното чувство, колко много сърца могат да бият в такта на моето. Честит е този, който усети силата на младите.И зареден с оптимизъм да се бори заедно с тях. Обещах им го!

1.Раздялата с последния ми клас (бивш 12 Д, випуск 2011).  Задушаваща емоция, споделена обич и преживявания, които не могат да се забравят. Мигове, в които сякаш искаш да спреш времето. Дни, в които заедно с удовлетворението усещаш и зрънце смисъл – от изминатия път, от изречените думи, от раздадената любов и отворените обятия!

Вярно е, че животът ни поднася свой прочит, независимо от думите в нашия сценарий. Като се замисля нищо от горепосочените десет основания за уважение към отминаващата година не беше планирано. Но се случиха и оставиха сладък привкус след като изконсумирах поредните 365 дни от съществуването си. Може би защото, както обича да казва моят добър приятел Жоро Пърликов: „Господ си знае работата”.

Апропо, пропуснах да кажа, че този миш-маш от събития не ми е еднакво свиден. Защото ако последните три събития (8-10) ми донесоха просто радост, по-голямата част (3-7) – истинско удоволствие, първите две (1-2) ме направиха истински щастлив. Всъщност, май само те ми стигат, за да впиша годината сред най-хубавите страници в тефтерчето на моя живот! Благодаря ви!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.