Честит рожден ден, езиковци! За 130-ти път!


Доста се колебах дали да пиша отново за Чалис и Американския колеж. С риск да досадя реших, все пак,  да „драсна” няколко реда. Защото без този колеж нямаше да има Езиковата. Защото днес е 10-ти декември. Защото се страхувам, че за пореден път ще забравим рожденния ден на най-старото езиково училище у нас.

На 10.12.1881 година отваря врати Американския девически колеж в Ловеч. Преди това неговият основател Джеймз Чалис купува обширен имот с изоставени и полуразрушени турски къщи. В следващите години строи учебни и жилищни корпуси. Така възниква езиково училище, което по-късно ще претърпи различни трансформации, та как до съвременната Гимназия за чужди езици.

На днешния ден училището най-после навършва 130 години. Някой ще каже, че тази 130 годишнина вече я празнувахме. Е, в ентусиазма да слеем няколко юбилея подранихме с честването. А днес, навръх годишнината, няма и помен от патоса и еуфорията. Опасявам се, че тази статийка ще остане единствения акцент за бележитата дата. Странна историческа памет – свежа за рожденния ден на Ернст Телман (официален празник на гимназията) и създаването на второто езиково училище (след затварянето на американския колеж). Къса и бледа за рожденната дата, без която в Ловеч нямаше да има СУЧЕ, ЕСПУ „Ернст Телман”, ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” или както и да се е наричала легендарната Езикова. Защото без школата, традицията и базата на Американския девически колеж разкриването на езиково училище в Ловеч би било невъзможно.

Направих опит през тази година да инициирам събитие, с което да отбележим празничната дата. Публикувах анонс във фейсбук. Идеята се хареса, но остана виртуална. Защото нашата общност черпи енергия само от инерцията. Празнува по спомени (както е било в „телмановия” период),  весели се по навик (да направим фест, само защото преди нас са го правили), уважава историята по внушения (т.е. харесва само тази част, която и кажат, че трябва да харесва). Общността съвсем не е заредена с енергия и ентусиазъм за създаване на нови традиции. Затова истинската 130 годишнина на гимназияга ще премине в затъмнение за всички – ученици, учители, медиите, ловешката общност. Като си помисля колко училища си приписват история само и само да налеят достолепие в своята образователна традиця. А ние разпиляваме историческата памет, обгръщаме я в забрава и безразличие. С изключение на редките случаи, когато имаме нужда от PR, лъскава опаковка или впечатляващ етикет.

Уважаеми приятели, бивши и настоящи езиковци, историята на нашето училще започва през 1881 година. За 130 години нашия дикисански  хълм се е променил много, но не е преставал да бъде „инкубатор” за умни и талантливи българи. Затова си струва да уважаваме повече вековната си традиция. За всяко от поколенията представата за Езиковата е белязана от  различна епоха, различно име, различна символика. Не е нужно да се разкъсваме между Чалис, Телман и Екзарх Йосиф I. Достатъчно е да ги помним и уважаваме! Най-вече да не забравяме началото и да бъдем благодарни на хората, направили възможен шанса да сме част от това толкава обичано и  легендарно училище.

 Честит празник, приятели! Пореден 130-ти!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.