За хората и тиквите или как видях Балкана


Воден от случайността и синдикалните ангажименти, в края на отминаващата седмица, посетих Габрово и Трявна. Всъщност локацията ми бе в известния възрожденски, резбарски и иконописен център, но пътьом имах време и късмет да се разходя и в столицата на хумора и сатирата. Макар това да бе поредната ми визита в Габрово и Трявна, намерих старопланинските градове силно променени. По-красиви и по-подредени. Ще кажете, че всички селища са разхубавени през последните години, нали ползват европейски субсидии. Само, че в Габрово и Трявна влагането на всяко евро или левче от европейските и нациионалните програми е очевидно. Как да не сравнявам с нашия Ловеч?  Няма да дискутирам градската чистота или културата на движение по улиците, в които силно отстъпваме. Въпрос на обществена култура.

В Ловеч много се хвалим (разбирай клакьорите на местния градоначалник) с успехите по европейските програма. Заради един булевард, една алея, седем светофара и три училища. Само в центъра на Габрово видях десет информационни табели по поне 5 европейски проекта. Реконструкция, строителство, иновации, нови комуникации. Това между другото, просто като имунизация срещу самохвалство, което ни тормози напоследък.  Има нещо, което особено ме впечатли – дълбокото уважение към историята. Габрово е осеян с паметни знаци от историята – архитектурни или монументални. Великолепно поддържаните вековни сгради (Априловската гимназия, Читалището, Музеят на образованието), паметници на исторически личности и събития свидетелстват, че габровци не забравят корените си и през тежките икономически години. Някак неусетно съпоставях с Ловеч и се чувствах тъпо. Порутени културни паметници във Вароша, запуснат Покрит мост, зле поддържани архитектурни шедьоври.  И твърде къса монументална памет за ловешките имена. Единствен паметникът на Тодор Кирков ни напомня за величавите дни от историята (знаем, че Васил Левски и екзарх Йосиф I не са родени в Ловеч). Къде е паметта към генерал Никифоров, Васил  Радославов, Иван Драсов, Анастас Иширков, Цачо Шишков.  Тук не говоря за паметните плочи, които рядко се забелязват и обикновено са отбиване на номера. Ние дори нямаме паметник на загиналите във войните, въпреки че сме дали хиляди жертви.

Такъв паметник, обаче, има в малкото балканско градче Трявна. Градът е уникално съчетание от супермодерна туристическа инфраструктура и непокътнат възрожденски облик. Да, старата Трявна сякаш е застинала някъде през Българското възраждане. Разбира се благодарение на усилията на тревненци и парите от международни и европейски програми. Градът изобилства от архитектурни паметници на културата. Не видях нито един изоставен или занемарен. Уникална улица на занаятите с многобройни работилнички и дюкянчета, предлагащи изделия на местните майстори. Пак сравнявах и отново се мръщех. Какво се случва с нашата уличка на занаятите (Покритият мост), къде са дюкяните и майсторите? Разказах на едно момиче-продавачка в дюкянче, че на нашия Покрит мост се продават дискове, велосипеди, дрехи. „О, това е недопустима комерсиализация” възкликна момичето. Спестих и факта, че цяла Вароша е обладана от същата комерсиализация. Въобще, че искаме да продаваме възрожденски имидж (доколкото сме запазили архитектурата),  но без дущата – без занаятите, без майсторите, без ловешките традиции. За разлика от тревненци, които пазят ревниво душата на Възраждането. Затова се радват на много повече туристи и интерес.

Духът на традицията. За тревненци той е и в усещането за празника. Двадесетина дена преди Коледа тук наистина чувстваш наближаващата Свята нощ. Помня, че Трявна спечели наградата за най-добра коледна украса през 2006-та година. Видях, че градът наистина е достоен. Огромно разнообразие от коледни светлини, безупречно ранжирани на площади, улици, мостове, кули. Една феерия от светлини, която наистина вдъхновява. Най-впечатляващо бе, че коледната украса излизаше далеч извън центъра, сакаш се опитваше да докосне най-отдалеченото кварталче. Да срявнявам ли с Ловеч, който е коледен само в центъра, при това със семпла, оскъдна и остаряла светлинна украса?

Връщайки се в Ловеч, след двудневното рандеву, си дадох сметка, че макар да ни делят по-малко от сто километра сме твърде различни с габровци и тревненци. В разбиранията за история, естетика, икономическо развитие. Сигурно сме заредени с различен дух, защото там определено са съхранили съзиданието на Възраждането.

Дали не са прави зевзеците, дето се заяждат, че „балкана ражда хора, а полето – тикви”?  Приемете го като самоирония, хипербола, но и като тема за размисъл!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.