Бой по чалгата!


В Пловдив забраняват чалгата! Спокойно, няма място за паника. Сухият чалга режим ще трае само месец и се отнася за коледните сцени, разположени под тепетата.  Новият градоначалник е решил, че на всекидневните празнични програми ще се слуша само джаз, рок и поп.

Считам се за човек, толерантен към всички музикални стилове. Търпим съм към всякакви ритми, макар че предпочитанията ми са доста по-надясно по скалата на музикалните стилове – към поп, латино, ритъм енд блус, класически и хард рок, метал. Тъй като долавям учудването ви, за мен всички истински ценности, независимо дали са житейски, човешки, музикални, политически, стоят надясно. Така де, лявото отдавна е станало епитет на сбърканост.

Забраните може и да създават малко естетика, но в никакъв случай не формират вкусове. За да се обожава дълго време една идея, само вяра не стига. Нужна е и полиция! (Албер Камю) Както постъпваха комунистите, които две десетилетия забраняваха рока и неговите по-твърди прозводни. Така превърнаха Джон Ленън, Ричи Блекмор, Дейвид Ковърдейл, Ангъс и Малкълм Йънг, Клаус Майне (пропускам десетки) в обожаеми идоли на едно от най-бунтарските поколения. Музиката е разнородна, защото хората са различни. Не е нужно да набутваме всички в някакво музикално „общежитие”, където се споделят сходни музикални вкусове. Нито да създаваме музикални  гета за хората, чиято музикална ориентация не ни харесва.

Месец в центъра на Пловдив няма да звучи чалга. В същото време пловдивските поп-фолк фенки  ще продължават да пълнят местните клубове, за да слушат копнежите на Азис и Тони Стораро да го правят тримата, ще търсят с Джена пича, дето побърква мацките, ще се предлагат хоризонтално или вертикално заедно с Кали (сюжетните хрумвания са от актуални чалга хитове).

Вкусове, естетика и култура не се налагат със забрани. Иначе щеше да е лесно. С един подпис можеше да забраним чалгата в електронните медии, вестниците, литературата, киното и най-вече в политиката. Естетиката се възпитава и е въпрос на лични ценности. Чудесен пример е фестивалът на Езиковата в Ловеч. Тридневна музикална сцена, свободна от чалга. Не защото аудиторията не почита тази музика, още по-малко, защото директърт я забранява. Просто от уважение към традициите, градени във времето.

В Пловдив, през декември, ще слушат джаз, рок и поп. Сигурно ще е малко тягосно за чалгарите, но едва ли ще пропуснат празничното настроение. В Ловеч няма да има празник, нито джаз, нито рок, нито поп. Преди Коледа това ми изглежда като чалга!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Бой по чалгата!

  1. batebogi каза:

    Ох, уважаеми съмишленико, много хубав пост и либерални възгледи, хубав стил на изказ – харесва ми всичко, което прочетох… Но сме на съвсем различни позиции относно подхода към чалгата. Винаги съм си мечтаел да изчезне като с бяла магия. Няма начин да се забрани, но може да се обложи с такъв свиреп данък, като алкохола във Финландия, че почитателите на този (как да се изразя, Боже?) „музикален“ „стил“ да правят чалга екскурзии до Сърбия. А парите от данъците да се дават за театри, галерии, концертни зали и т. н. Естествено, това е в сферата на мечтите.
    Но съвсем откровено си мисля, че това явление е пагубно и заразно. Вече няколко поколения се родиха в средата на тази чудовищна „естетика“ и за тях тя стана естество. Сериозно се опасявам за ценностите на тези хора, когато хванат сами живота в ръцете си, за поведенческия им манталитет и за начина им на мислене. Та те ще изпълняват различни социални роли с цялата тази тъпота, наслоена по мозъка им. Е, има и умни и готини чалгари, разбира се, но това е рядкост.
    Не, това е плевел, разраства се и задушава, модифицира се, дава вторични токсични производни, не е възможно с него плуралистично културно съжителство – трябва да се изтръгне. Както е каазал поетът : „Два свята – единият е излишен!“. Трябва да се задуши… Но не знам как 🙂

    ББ

  2. tutankhamon661 каза:

    Ако това е истина, кметът на Пловдив плаче за смяна. Недопустима и необоснована цензура.
    Писал съм достатъчно по въпроса, че чалгата е необходимият грешник, с който самовлюбените грандомани оправдават собственото си безсилие да оправят живота си. Сега няма смисъл пак да задълбавам, понеже нито един човек не проумя думите ми.
    Едно е безспорно: всяка музика е създадена за забавление и нито един стил не може да бъде определян като по-лош от друг. Ако някой го прави, влиза в ролята на комунистите, които едно време забраняваха най-популярните рок групи. Тогава отношението към тях беше същото, каквото е сега към чалгата.
    Не очаквам някой да ме разбере. Човекът е устроен така – признава само личните си предпочитания и е толерантен само на думи.
    Заради изсмуканото от пръстите оплюване на чалгата доста си развалих мнението за хората, които от години смятам за свои, а именно рокаджиите. Къде отидоха идеите на тази бунтарска музика? Свобода ли? А къде е свободата на чалгаджиите? Или те не са хора? Не съм забелязал да са по-глупави от рокаджиите. Който иска, нека си фантазира, че е нещо повече.

Коментари са забранени.