Memento mori, господа икономически „инжинери“!


Време е да си отиде държавата на благоденствието. Чух тези мъдри лозунги снощи в телевизионно токшоу. Тезата на университетския преподавател Георги Ганев е страскаща, но запомняща се. Както и твърдението, че западните демокрации са строили социализъм , който днес разяжда основите на европейската икономика. Социализмът е вреден – това ние, българите, го знаем от опит. Не знам обаче, защо една икономика на социлната справедливост и достойния човешки живот трябва да бъде етикетирана като вредна за стопанското развитие. Не разбрах и коя е алтернативата на една подобна държава. Всяка от западните демокрации е градила общество на силната средна класа и  поносимото социално разслоение. Ако това е вредно, значи надеждното за икономиката общество трябва да изглежда като антипод – социална поляризация и огромна маса бедни хора.

Убеден съм, че единственото основание, което кара гл. ас. Ганев да дамгоса западния свят е изобилието от социални и икономически придобивки извоювани от европейските народи. Ще се съглася, че застаряването на тези нации заплашва пенсионното осигуряване, че задлъжняването прави икономиката слаба и податлива на кризисни заболявания. Но ми се ще да попитам кой наложи потребителския начин на живот? А кой научи тези общества да консумират на кредит? Разбира се банковите институции с тяхната безумна политика да поощряват потреблението и да трупат все по-големи печалби. А зад европейската банкова система стоят световни финансови институции. Едни съвременни масони – всемогъщи, конспиративни и алчни. Те инкубират икономически политики и ги предлагат на правителства и политически партии. Те създават вируса на съвременните кризи и после идват като спасители, за да ни предложат единствената възможна доза противоотрова. Тези икономически „инженери” експериментират моделите, но сметката за провала плащат гражданите. А дали призракът на социализма, дето броди из модерния европейски свят, обхожда и Америка? Пак той ли е причина за икономическия ураган, който ни подари „най-великата” икономика?  Мисля, че друг е първоизточникът на проблема. Новото американско движение „Окупирай Уолстрийт” го посочи прозорливо! Това движение печели привърженици и се разраства по-бързо от епидемия. А правителствата на все повече страни застават недвусмислено на страната на своите икономически ментори, като с брутална сила потъпкват достиженията на демокрацията. Сигурен съм, че според неолибералните икономисти социалния протест е вдъхновен от призрака на социализма. Да, но тези млади хора искат простички неща – да не ограбват живота им, да не отговарят за чуждите грешки, да не плащат сметките на все по-мощните световни богаташи! Да живеят като свободни и достойни хора! Малко преди да чуя ураторските упражнения на господин Ганев гледах документален филм. Той разказваше за немскито нашествие в Съветския съюз по време на Втората световна война. Запомних смразяващите думи на Гьоринг след превземането на Украйна. „Тези, които не могат да работят за нас ще се простят с живота си. Тези, които могат ще работят за нас и пак ще платят с живота си.”. Ето така изглеждеа неолибералната икономическа идея –хората работят цял живот за държавата, но получават все по малко признание и облаги, вероятно за да се заситят посветените, босовете, масоните!

Не бих се занимавал с проблема, ако описанат горе параноя не избуя у нас в своеобразен икономически фундаментализъм. Не съм против икономическите реформи. Съзнавам, че пенсионната възраст трябва да нарастне. Убеден съм, че хората не бива да получават повече пари, само защото се престояли по-дълго в дадена фирма или учреждение. Но ми омръзна някакви дребни хитреци да разслояват хората, заради облаги и държавен лобизъм. Хайде нека първо да видим смела реформа, коьято ще накара държавните служители да си плащат осигуровките като всеки простосмъртен българин. Към момента точно той плаща за привилигированите държавни чиновници. Нека видим решителни действия за приравняване на толерираните категории труд (предимно в силовите министерства) към останлите работещи – по отношение на пенсионна възраст и бонуси при пенсиониране. Защото техните привилегии ги плаща пак простосмъртния българин. Нека видим смелост за действително съкращаване на раздутата  държавна администрация, която също смуче средства от простосмъртните българи. Нека поставим всички на равна нога, пък тогава може и да забравим, че министър Дянков не уважава дадената преди година дума. Може и да понесем загубата на някой друг лев от доходите си, стига да виждаме усилия за подтискане на източниците, които ни правят все по-бедни през последните две години – растящите цени на горива и енергия, нарастналите акцизи или набъбващата инфлация.

Дотогава ще бъдем на нож срещу реформите. Както казваше ранния Дянков „последствията от кризата не трябва да паднат на плещите на хората”. Малко ме интересува, как това ще бъде наречно от Георги Ганев. Хората в тази държава са най-бедните в Европа и имат човешкото право да заживият по-добре преди да склопят завинаги очите си.Имат също право на достойна, подсигурена и  дълга пенсионна старост.Не мисля, че това се нарича социализъм. Струва ми се, че е грижа за хората.

Хайде да не скачаме толкова самонадоеяно, господа неолибералисти! Защото всички сме смъртни – и бедните хора и заможните фалшификатори на икономическата реалност. Но народът е този, който има единствен правото да казва memento mori! На всеки, който посяга върху правото му да живее по-добре, анатемосвайки го като вреден социалисти!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.