Като чуя за наука се хващам за левия чорап на Стоичков


„Като чуя за култура, се хващам за кобура”. Думите са на един от придворните лакеи на Хитлер – Ханс Йост. Не знам дали нацистта е вадил пистолет срещу немската култура, за разлика от социалистическата власт, която след 1944 година буквално „изритва” автентичната българска култура. Хора с цървули се настаняват в литературните съюзи, влизат в кабинетите на журналистическите редакции, оставят мръсни стъпки по коридорите на академичните институти и университетите. Десетилетия наред тъпчат с усърдие и кални подметки „буржоазната” интелигенция, култура и морал. Изтръгват възрожденски ценности, за да налагат социалистически реализъм. И разбира се възпроизвеждат посредственост и псевдокултурни ценности

След социалистическия земетръс дойдоха руините, сред които отново най-бързо напредваха цървулите. Е някой ги смениха със скъпи обувки и се преименуваха от мутри в бизнесмени. Други обуха кожени ботушки, за да се превърнат от платени мутреси в „поп-фолк икони”. Но продължиха културния поход на цървуланите с нова невиждана простаща вълна, която разложи и последните морални устои на обществото, чалгизирайки всичко, до което проникне – изкуство, музика, журналистика, белетристика, наука. Новите „интелигенти” заеха банките в университетите, после и бюрата в научните катедри. Някой, може би, успяха да наметнат и ректорски тоги. И започнаха да пръскат култура по чалгарски – с кауза и без кауза, с хонорис и без хонорис. За да стигнат до Христо Стоичков. Един човек не успял да завърши средно образование, но удостоен с почетно докторско звание на Пловдивския университет. Нямам и бегла представа за научния и културен принос на Стоичков към България. Помня го като емблематичен простак, срамил не веднъж страната ни. Допускам, че най-сериозното основание за академичната чест е духовната близост между  футболиста и министър-председателя. Да не забравяме, че премиерът също дари със „заслужена” чест пловдивския левак – почетен консул в Каталуния. Така, че какво толкова е направил злощанстния пловдивски ректор – сложил е едно малко отличие на заслужилите гърди. Както казваше един стар виц „когато шефът кихне, на приближените им потичат сополите”.

Само, че си мисля колко ли достойни българи  и пловдивчани не са получили честта на почетното докторско звание, независимо от безспорния принос към науката и културата? Sorry пичове, не сте нито достатъчно модерни, нито достатъчно леви, за да заслужите чест в съвременната чалгура (чалга-култура).  Както би казал един социалистически възпитан съвременен наследник на Йост „ Като чуя за наука  и се хващам за левия чорап на Стоичков”. Макар, че много мирише.

 Авторът е бивш фен на ЦСКА и искрен почитател на спортиста Стоичков. Подчертавам, че не веднъж съм ставал на крака пред футболния талант Ицо. Нещо, което никога не бих направил пред „интелекта” на Стоичков.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.