Светът е болен и лудост дебне отвсякъде!


 Добро утро, свят! Днес изглеждаш чудесно! Допускам, че с подобно възклицание трябва да започва деня на един съвременен землянин, щастлив да живее в свят постигнал помирение и устремен към благоденствието на седемте милиарда клубни членове. Само, че денят не е добър, светът – още по-малко!

Светът е объркан, истеричен, редуващ лудост с ремисия. Да вземем само отминалата вече седмица. Буйството на две нации отнесе главите на Георгиус Папндреу и Силвио Берлускони. Лудостта на американския икономически хедонизъм се разпростира като пагубна зараза към страните от южноевропейската бохема. Днес са Гърция и Италия, да се готвят Испания и Португалия. А уплашените еврократи редуват противоречиви предложения с обещания за милиарди нови заеми. Странно лекарство за страни (например Гърция), който май са живи, само защото редовно взимат вносните финансови антибиотици.

 Призракът на южноевропейските икономически фалити предизвика истинска параноя сред българските политици. Стреснат до ужас финансовия министър предложи такова затягане на коланите, че част от измършавелия народ може да се спомине от задушаване. Например да намали заплатите на чиновниците с около 30%. Доживяхме и това – след двадесет години надежда, че ще стигнем швейцарските доходи, да стесняват джоба ни по мярката на южноамериканските държавици. Тя, риформата била само за държавните служители? Както се казва – днес на чиновническото бюро, утро на всяко работно място. „Мазните” реформи бързо се възприемат от управленците, защото всеки началник обича да блажи. Нали се досещате колко бързо административните гаулайтери ще възприемат и друга „блесяща” идея дянкова – да се спрат класовете за прослужено време. Абе това, че бръмбъри лудеят в главата на финансовия министър, дали не вещае буйство на цялата нация?

 Лудостта танцува и в нашата къща – родния Ловеч. През миналата седмица местните социалисти и тяхната група съветници почти шизофренично твърдяха, че някой им е отнел честта. Тъй де, честта да председателстват общинския съвет. Отнел им я на тъмно и изотзад, както правят всички насилници. Разбира се и политическите. Затова поискаха справедливият съд да им върне честта. Или поне парите за нея.

 Като се замисля всички горепосочени примери на лудост са заразени от болезнена алчност за пари. Нали знаете, каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари! Още от времето на древните финикийци.

А тъй като сме обречени да завършим живота си в копнеж за пари, светът ще продължи да боледува! А лудостта да ни дебне отвякъде.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.