Струя свежест в традициите на Езиковата


Много пъти съм писал за духа на Езиковата, който с някаква особена, магнетична сила зарежда спомените на всеки, преминал през славната школа на хълма. Този дух е като компютърен вирус – прониква дълбоко в „системните файлове” на нашата памет и пренаписва „софтуера” на съзнанието за цял живот. Оказваш се препрограмиран завинаги – етикет  „езиковец”.

Сигурен съм, че тези мои разсъждения ще бъдат разбрани от всеки, прекарал поне няколко години от живота си горе на хълма, в края на ловешкия Дикисан. Вероятно всеки има свое, собствено определение за силата на този дух. За някой той е в неразрушимото приятелство, калено в споделените делници и трудности по пътя към интелектуалното израстване. За други е белязан от „братската” общност, скрепена от съвместните преживявания в някоя от пансионерските стаи на „Бастилията”. За трети е в получените знания, превърнали се в ключ към успешна кариера и пълноценен живот. За някой, може би, е в шанса да вземат от харизмата на колоритни и мъдри преподаватели.

Не се съмнявам, че за всички частица от духа на Езиковата е вградена в уникалните, топли, незабравими традиции. Някой, като Фестът, Пиесата, Празникът, продължават да бъдат истински перли в короната на Ловешката царица. Малко по-делнични, с доза по-слаба емоция, но все така истински, блестящи и обичани!  Други, като Бягството и вестника на гимназията, потънаха някъде из дебрите на историята. Има и традиции, които са доста разклатени. Например онези красиви, душевни и пълни с емоции вечери, в които класните се разделяха със своите класове в края на последния клас. Помня с огромна симпатия всяка подобна вечер на моите четири класове. Не всички в колегията мислят по този начин. Хората, чувствата и разбиранията не са еднакви. Но съм сигурен, че духъ та Езиковата пали сърцата по-силно, когато кластните са част от отбора на своите класове. Защото най-силното усещане, култивирано в Езиковата, е това, че принадлежиш към общността. Същото, което те кара да се връщаш на 15-ти септември, в дните на фестивала, в часовете на празника и нощта след него.

Духът се „храни” от традициите, но линее и посивява, ако тези традиции не се презареждат. Всъщност този дух е граден от поколения езиковци и генерации преподаватели. Едни вдъхновяват, други преоткриват или украсяват идеите. Напоследък, като че ли, само ползваме традициите. Заприличали сме на едно семейство, което все още се събира по празници, но някак по инерция, защото така са правели предците. Няма блясък в очите, няма вдъхновяваща емоция.  

Мисля си, че имаме нужда от нови празници и от презареждане на традициите. През последните години преоткрихме корените си и загребахме доза гордост, като наследници на Американския девически колеж. Въпреки това не намираме повод и форма, за да изразим признателността си към американските мисионери. Например скоро ще бъде открит обновения театрален салон на гимназията. Едно великолепно, ултрамодерно съоръжение, което няма аналог в Ловеч. Салонът е от времето на Американския колеж и бе реконструиран с финансовата помощ на Американското посолство в България. Можехме да го представим  на 10-ти декември, денят в който Джеймз Чалис открива колежа преди 130 години (1881 г.). Просто за да маркираме датата и да поставим началото на едно ежегодно уважение към учредителите.   

По субективни и обективни причини промоцията на салона ще се състои по-рано. Затова лансирам идеята за създаване на нова традиция -празнична вечер, с която да отбелязваме ежегодно деня на откриване на колежа. Нека изпозваме факта, че 10-ти декември е твърде близо до Коледа и да вложим в този празник двойна кауза – благодарност към основателите и благотворителност. Това може да бъде нашата вечер, в която се поклоняваме пред щедростта на американските мисионери, като проявяваме щедрост към събития, идеи, хора в нужда. Винаги ще има благотворителни каузи –сираците, децата в неравностойно положение, фестът, училищния вестник или всяко друго полезно начинание на общността. Преди няколко дни публикувах идеята във Фейсбук. Получих доста одобрения, но оскъдни идеи. Така, че хайде да пораздвижим въображението си, за да вдъхнем живот на един нов празник. Всичко може да бъде удачно – музика, песни, танци, драматизации. Езиковата има таланти за всякакво шоу. Надявам се, че има и достатъно желание и енергия, за да впръсне свежа струйка в езиковските традиции. Нещо, което да оставим от нас за тези след нас. Дух, който да уважават, предават и заради който да се връщат. Като тези, които ние сме наследили!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.