Светлината е горе на хълма!


Животът ни преминава в желание да бъдем други. Обиконовено не харесваме социалното амплоа, което ни е отредила съдбата. Кроим планове за нови роли, мечтаем за по-голямо признание. Чувстваме се отегчени от еднообразното ежедневие, с изчерпан ентусиазъм и занижено желание за творчески усилия. Искаме промяна с цялата си душа, макар че често не ни достига смелост за да направим крачка извън тебеширения кръг на професията.

Понякога е достатъчна само кратка почивка, стъпка встрани, малко участие в нова социална роля, за да усетиш че притежаваш ценното, истинското, смисленото. Но досадата, стресът и егото мътят съзнанието.

През последните години се оплаквам често от липса на мотивация за работата на учителското поприще. Причини колкото щете – бюрократизирана система, растящ административен натиск върху съсловието, все по-безмислени изисквания към училищната работа, липса на мотивация сред учениците и на солидарност сред учителите. А мислите за смяна на попрището нахлуват все по-дръзко. Заедно с реалните алтернативи – административна или политическа кариера.

Като се замисля животът ми е бил доста щедър на шансове. Често е изпитвал характера ми на поредното житейско кръстовище, винаги с отворени пътища, никога пред задънена улица. Сакаш за да усетя силата на адреналина и да се преборя с поредното предизвикателство. Научих се да ги посрещам спокойно и да не следвам сляпо инстиктите.

С годините осъзнавам, че тези житейски куизи са истински благодат. Защото ме учат да разпознавам фалша и илюзиите от ценностите и истинския смисъл на живота. Само преди няколко месеца бях обсебен от поредната професионална криза и твърдо решен да сменя социалната роля. Бъдете сигурни, че бе по-реално от всякога. Участвах в политическа кампания с отворени опции за всевъзможни пазарлъци, пасианси и пъзели. В тази битка оцелелите взимат всичко. Е, оказах се сред оцелелите. Но загубих желания да печеля в политическия покер. Може би, защото не срещнах политически джентълмени. Нагледах се на дребни душици, мръсни интриганти, посредствени демагози, смърдящи търговци на човешки души и гласове, лицемерни блюдолизци, страхливи подражатели,  видиотени клакьори, сребролюбиви нагаждачи и много, много политическа и човешка простотия. Отвращаваща гледка на обладано от политическа похот стадо, препускащо към постове и облаги. Без дух, без сърце, без морал. С кръпки на лактите и колената, кръпки, прикриващи протритите дрехи от нескочаемите пози „партер” пред поредния политически покровител.

Отблъскващата реалност на натуралната политика ме накара да изпитам неистова нужда от чисти отношения, неподправени чувства и истински емоции. Трудно бих оцелял в политическата битка без доза живителна сърдечност и приятелска подкрепа. По ирония на съдбата тази струйка свежест дойде от поприще, което исках да напусна. Да, тя дойде от училщето, което осмисля живота ми над седемнадесет години. Най-истинската и масова подкрепа дойде от общността на Езиковата. Тази подкрепа не стигна за някакъв героичен политически катапулт, но бе достатъчна за човешко приземяване. И за самочувствието, че не си вървял пътя си всуе. За да разсее съмненията за смисъла на всяка дума, поглед или жест към тинейджърите, пълнили делника на съзнателната ми професионална кариера. Страхотно е да откриеш частица от душата и сърцето си в тези пораснали момичета и момчета и да усетиш признанието, че си ги научил на съвест, свободолюбие и гражданска доблест, че можеш да запалиш в сърцата им кауза и вяра.

Духът на Езиковата не е химера, както наскоро ме убеждаваше моя колежка. Просто душите са различни, като скалите. Една са пропускливи и попиват от неговата енергия. Други са гранитни и недокоснати от неговата харизма. Щастлив съм, че съм извървял пътя си в компанията на отворените езиковски души. Способни да попиват духовна сила и да връщат приятелство.

След преживяното, поредния житейски кръстопът ми изглежда лесен за решение. Защото виждам много тъмни улици и само един светъл път – този към Езиковата! Затова ще поостана да тежа на мястото си, горе високо на хълма. Знам, че няма да избягам от бумащината, растящите административни скодоумия, социалната индеференция към професията, ескалиращия стрес. Но тук моите усилия имат видим смисъл! Затова ще поостана, поне докато усещам смисъла и харизмата на Езиковата!

Наскоро една езиковка ми писа, че „да разкривате нови хоризонти пред младите хора е далеч по-чисто, благородно и свято дело от всичко свързано с политиката”. Права си, Хриси!  Светлината наистина е горе на хълма!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.