Ловчалия като диагноза


Вчера  Данчо Заверджиев предложи поредната си остроумна закачка, с която  честити изборната  победа на ловешкия кмет Казанджиев (картинката към статията). Всъщност не само психоболница избра Минчо Казанджиев. Сториха го голям брой от секциите в селата и  града. Някои питат, дали ловчалия вече не е диангноза. Обедняваш, трудно намираш работа, гневиш се на олигарси и партийни тарикати, губиш децата си, емигрираш, но накрая гласуваш за Казанджиев и БСП. Знаеш, че не ти е решил проблемите, съзнаваш, че не ти дава перспективи, ругаеш го за битови неуредици, но ти е влязал в сърцето. Затова го избираш отново или оставаш вкъщи, защото си сигурен, че и с теб и без теб все ще го преизберат. Той просто няма алтернатива, както разпалено убеждаваше един отечественик от свитата на стария и новия кмет. „Изборите са за реалисти, не са за мечтатели” твърдеше в последното си обръщение към обществеността преизбрания градоначалник. Да, тези избори убиха много илюзии, пръкнали се в главите на хора от местната политика.

Например, че за победата е достатъчно да имаш силна партия. Хората искат и убедителни кандидати.

Или че можеш да катериш върхове само с мажоритарен вот. Ловчалиите мерят кандидатите по политическите им одежди, не по акъла.

Още по-малко, че можеш да си напазаруваш 5,6,7 съветника. Играчите на пазара станаха  много, а стоката – ограничена.

Погина и илюзията, че изборите са състезание на идеи. Станя ясно, че са битка на корпорации, ромски общности, селска носталгия и градска инерция.

Както и тази, че политическата стойност на гражданските каузи нарства.  Родовите връзки, партийната клетва и меркантилните апетити задушиха всякакво гражданско дихание.

Също и представата, че изборите са цирк и е достатъчно да си един забавен шут. Избирателят е свикнал да разпознава своите водачи в рафинираните и сериозни лицемери.

Дори и тази, че избирателят е развил усет за качество. Може и да е наказал ниските стандарти в кметската надпревара, но изпрати сума случайни герои във водещия орган на местната политика – общински съвет.

А илюзията, че изборите могат да бъдат честни и прозрачни е убита отдавна. Маса хора продадоха гласа си и гласуваха по волята на своите служебни началници.

Спомина се и илюзията, че ако живееш зле на село, ще искаш промяна. Очевидно проблемите не са достатъчно дразнещи, за да поискаш сметка от този, който те лъже.

Или, че ако си забравен от властта, някъде на Бабаковец или в Здравец ще извикаш, за да те забележат. Мълчанието е по-удобно и здравословно, дори когато си затънал до шия в неуредици.

Не се състоя и надеждата, че младостта може да отмести историята. Трудно е да се бориш за един обречен свят, който си изоставил завинаги. Дори в него да остават твоите родители.

Спука се балонът на оправданието, че селата ни избират кмета. Два пъти повече градски избиратели предпочетоха статутковото, демографския упадък и икономическия застой.

Местните политически кръгове хранеха и друга наивна илюзия – за ниския електорален лимит на Казанджиев. След достигнат рекорд от почти 13 000 гласа ,  се съмнявам, че има височина на летвата, която не може да прескочи.

В тези избори, май си дадоха среща две различни философии – на реалистите, които достигнаха до всяка възможна порта и на илюзионистите, които разчитаха на ефектни фокуси. Е политиката е логика, не е илюзия.

Всъщност дали ловчалия наистина е диагноза? Дали целият град е лудница, както пишеше в един вчерашен коментар? Защо не помислим, че зад лудостта на хората, предпочели статуквото може би стоят смислени аргументи. Във всеки случай по-реални от фосуките на илюзионистите.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Ловчалия като диагноза

  1. angpiskova каза:

    Имаха ли хората на тези избори изобщо възможност за избор? Според мен, това е основният въпрос.

Коментари са забранени.