Зад хелуинските тикви, може би, има бъдещи Будители?


Както всяка година, по това време, сме на прага на два коренно различни празника католическият – Halloween и българският Ден на народните будители. Факт е, че и двата празника добиват все по-голяма популярност сред българите. Единият тихо и настъпателно, с растящото влияние на западната култура у нас. Другият гласно и официално, като част от националната традиция и културна политика. Halloween печели все повече млди и ентусиазирани почитатели, Денят на будителите се тачи предимно от зрели и по-образовани хора. Много от културните стратези са ужасенви от факта, че младежите са по-отворени към чуждата култура , а неглижират националната почит. Не един и двама познати ме питат „защо младите харесват чуждия празник, а демонстрират апатия към един от най-българските дни в календара”. Сигурно се предполага, че като човек работещ с млади хора имам готови отговори за всяка тяхна поведенческа проява. Едва ли съм чак такъв познавач на тийнеайджърските и младежките души, но ще опитам. Мисля, че усещането за празника се възпроизвежда много повече от излъчването и представата, отколкото от традицията и първопричината. Младостта, може би, не знае за езическия смисъл на Halloween – за страха от мъртвите и почитанията към отвъдното. За младите този празник е карнавал, фиеста, смях и забавление. Ден, в който най-малките правят простими пакости и събират любими лакомства. Нощ, в която по-големите се отдават на партита, купони и маскарад. Радост е другото име на младостта. Затова възторжено възприема всеки повод за искрен смях, забава и лудории.  Хайде да помислим какво правим, за да ги привлечем към празника на Народните будители. Всичко, което се сещам е чиновнически концерт в залата на читалище „Наука” всяка гозина във вечерните часове на първи ноември. Нещо да сме сторили в училищата, където трябва да ги възпитаваме в тази традиция? Бъдете сигурни, че голяма част от тийнейджърите не разбират смисъла на празника и се затрудняват да изброят поне три имена на Будители. Чуйте още една реплика преди да стоварите гнева си върху българското училище. Сещате ли се какво направи Министерството на образованието, младежта и науката с будителския празник през тази година? Почти го закри, като го включи в една измислена есенна ваканция. Вместо да разполеди тържествени инициативи и образователни кампании. Превърна първи ноември в обикновен почивен ден. После се чудим защо българите възприемат официалните празници, като дни, в които разпускат вместо да се замислят и уважават. Когато нихилизмът е национална политика, младите хора са най-малко виновни!

Младежкият свят е шарен, жизнерадостен и блика от енергия. Затова Halloween ги пали. Първи ноември е почит, преклонение пред титаните на духа и културните традиции. Той не е парти, но трябва да бъде уважение и памет. Тези ценности се възпитават и градят. Когато имаш национална културна политика и общество, възпитано в духа на историята. В тази държава националните ценности са трити десетилетия. За да бъдат заменени с чалга-душевност и чуждопоклонничество. При безразличното снисхождение  на българската държава. Ако не вярвате заслушайте се в телевизионните новини от следващите два дни. Обзалагам се, че ще чуете повече пъти думата Halloween, вместо названието Будители. Първата с възторженост, втората с тона на делника!

В едно съм сигурен – не сме научили младите хора да разпознават и уважават стойностите. Няма лошо, че харесват  Halloween. Лошото е, че не разбират Денят на народните будители. Децата растат, а ние пропускаме да ги възпитаме в ценности и умението да избират – поведение, реакция, чувства. Не искам да променяме света им. Допада ми, че е шарен, жизнерадостен, усмихнат. Затова не се дразня, че намират повод за готино настроение в един католически празник. Но животът не е само купон. Той е естествено продължение на история, традиции, култура. В душите им има много място за ценности, национална гордост и историческа памет. Просто ние не сме намерили пътя (а може би не търсим) към душите им!

Затова съм убеден към, че зад много от маскарадните тикви (символ на католическия празник) се крият потенциални будители! За разлика от онези, истинските тикви, които две десетилетия управляват живота ни и и приспиват националните ценности!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.