Подарихте ми вяра, приятели!


Снощи приключиха най-странните три месеца в живота ми. Три месеца, през които получих номинация, носих кръста на кандидат – кмет и приключих битката, надявам се достойно. Макар, че е рано за анализ и изводи ще заявя категорично – не съжалявам! Още в края на юли едно страхотно момиче ми писа, че моята кандидатура си струва, за да може нейното семейство да намери избор. Писа за своята убеденост, че ще изляза от кампанията със същото чисто име, с което влизам в битката. Гордея се, че успях да защитя вярата и! 

Преди време моят приятел Павлин Иванов ми каза „не се отделяй от себе си, бъди искрен”.  Опитах се да се вслушам в съвета. През цялата кампания говорех това, което мисля и чувствам със сърцето си. Не се страхувах да посоча противника – Минчо Казанджиев и БСП. Имах ясна кауза – смяна на модела на управление. Чувствах позитивната енергия на хората, с които общувам. Нямах достатъчно пари, но усещах изобилие от обич и вяра. Направих най-евтината кампания, със скромните 5 000 лева. Нямах средства за PR, но ползвах безкористните съвети на Руми, Валя, Ели (голямо благодаря, момичета). Не ми достигаха хора, нямах доброволци. Пишех послания, проектирах плакати и рекламни материали, раздавах флайери и брошури, стоях при палатката в различни квартали от града, срещах се с избиратели, пишех всички медийни публикации, споделях мнения в блога, поддържах фeйсбук профилите, лепях плакати, уреждах срещи, участвах в диспути и събрания. Въпреки всичко издържах. Нито за момент не се разколебах, защото усещах подкрепата на младостта и интелигенцията на Ловеч.

В края на седмицата си дойде почти целия ми последен клас. Срещнах ги вечерта преди избора. Преливаха от ентусиазъм и радостно вълнение. Гледах ги с умиление и доза страх. Тези деца гласуваха за пръв път и искаха да спечелят (кой всъщност приема загубата на избори). Чувствах се безсилен да им обясня, че балотажът е мираж и победата може би се изразява в далеч по-простички неща. Но бях ужасно щастлив. Милите ми момичета и момчета бяха намерили кауза, за която да похарчат пари, време и енергия. Повечето от тях си тръгнаха в деня на избора, защото ги очакваха понеделнишните лекции или контролни (нисък поклон, Преси). Можеха да си останат в София, Варна, Велико Търново, но си дойдоха, защото вярваха в промяната и искрените намерения на своя класен. Симпатяги, този жест ме трогна истински. Четирите години, в които вървяхме заедно, настина са имали смисъл. Както и останалите 13 години, които работих във великата Езикова. На 23-ти зад кауза застанаха приятели от всички мои класове (випуските 1999, 2003, 2007, 2011)! Най-големите от тях са едва на 30 години. Във възрастовата група, която наричат аполитична и индеферентна към избори.  Може би защото рядко намират хора, на които да вярват. Получих подкрепата на невероятен брой езиковци. Няма да пресиля, ако кажа, че зад мен застанаха възпитаници на всички  випуски, с които се срещнах през последните седемнадесет години. Винаги съм твърдял, че Езиковата е невероятна сила, когато има обща кауза. Без вас, мили приятели от легендарната школа на хълма, никога нямаше да успея. Сигурен съм, че можехме да постигнем повече, но не ни стигна време, организация, адресна регистрация и доверието на вашите родители.

„Къде пък е успехът ?”, ще попитат някой. В тази кампания си бях поставил четири цели – поне трети резултат в съревнованието за кмет, минимум 1000 гласа, най-малко двама общински съветници и отстраняване на Минчо Казанджиев. В първите три успях. Ще сторя всичко, за да направя „голям шлем” в неделя! Да, исках балотаж! Надявах се на още няколко стотин гласа. Но бе невъзможно в условията на ужасяващ корпоративен и административен натиск, хиляди купени гласове и традиционния конформизъм на избирателя да се асоциира със силния. Не се сърдя, че няколко стотин души в последния момент решиха да бъдат прагматични, избирайки ГЕРБ.  Там видяха властовия капацитет, който да осъществи промяната. А това липсва на моята скромна партия. Надявам се, че ще дойде моментът, когато и в дълбоката ловешка провинция ще се научим да мерим партиите по хората, вместо хората по партиите. Мисля, че първата крачка вече се случи, защото постигнах два пъти по-висок резултат от националния на СДС. Знам и още нещо – много от тези, които ме подкрепиха, гласуваха мажоритарно, а не партийно.

Преди ден една млада госпожица, почти извинително, написа „поне това успяхме да постигнем”, визирайки избирането ми за общински съветник. Мила Роси, постигнахте много, ама много повече. Зад мен застанаха изключително голям брой млади хора. То е пробив. Ловеч се осмели да гласува мажоритарно. И това е пробив. Дадохте своя глас за кауза и гражданска позиция. Това пак е пробив. Подарихте ми вяра, че всичко, което правя наистина си струва – в Езиковата, на гражданската трибуна или във виртуалните медии. Вие доказахте, че в Ловеч могат да бъдат спечелени 1006 честни гласа! Това направо е победа! Най-вече ме заредихте с кураж да продължа да се боря. Има процеси, които искат време и инерция. На тези избори поставихме основите, тепърва ще градим.

Днес едно от многото великолепни мои момичета написа: „Докато има хора като теб, няма да съжалявам, че съм останала в Левеч!” Благодаря, Дани! Заради теб, заради всички езиковци, които ме подкрепиха, заради младостта, която ми повярва, заради ловешките граждани, които гласуваха за идеи, няма да спра да се боря. Този блог ще остане трибуна на гражданския глас, критичен и честен. В качеството си на общински съветник, активен блогър и поддръжник на гражданското общество, няма да се поколебая да пиша за мръсните сделки, задкулистните игри и опитите да се консумира власт в ущърб на гражданите и бъдещето на Ловеч. Дължа го на вас, моите избиратели!

Днес не ми остава друго освен да ви се поклоня до земята! За любовта, вярата и куража да следвате сърцата си! Обичам ви! Благодаря ви!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.