Мерете хората, този избор е за личности!


През последните дни провеждам много събрания и срещи. Често се налага да отговарям на едни и същи въпроси „Защо се кандидатираш от толкова малка партия ?”, „Защо не се спазари с някой от по-големите?”

Вторият въпрос, най-често ме разсмива. За мен изборите не са търговия, нито далавера.  Не инвестирам пари и не очаквам печалба.  Имам европейска представа за избори, далеч от байганьовския модел да се наредиш непременно на софрата. Ненавиждам политическите проститутки, които всеки избор се дупят на различна политическа партия. Снощи господин Емануил Йорданов духовито спомена, че СДС е партия, останалите, именуващи се десни, са просто секти. Е, не мога да продам душата си на секта.

Странно ми звучи и другият въпрос. Партиите ли правят ръста на кандидатите или кандидатите дават блясък на партиите? Говорим за местни избори и е адски неуместно да мерим калибъра на партиите. Едно дълбоко социологическо проучване показва, че 90% от хората в Ловеч считат, че местните политици не изразяват интересите на гражданите! Представяте ли си колко големи са тези партии в очите на разочарованите граждани?

Стига с тези клишета за големи и малки партии, хайде да си поговорим за големи и малки хора, големи и малки идеи, големи и малки сърца! Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Моите са наистина големи, защото са мечти за всички хора в Ловеч!

В тези избори влизам със собственото си лице, с гражданската си биография и доблестта на човек, написал стотици материали срещу казанджиевщината и идеи за бъдещето на този град и неговата общност. Напоследък мнозина ме преписват, както правят всички жалки епигони.

Затова се чуствам достатъчно голям. Знам, че тези избори са за личности!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Мерете хората, този избор е за личности!

  1. ddiddo каза:

    Преди няколко години в Чикаго решиха, че изборът за кмет ще бъде надпартиен, тоест дори партийните кандидати нямат право да се обявяват като партийни. Защо ли? И защо българското общество е толкова далеч от това да избира личности на постове в изпълнителната власт?

    Хората отлично знаят, какво е нивото на вътрешно-партийната демокрация в българските партии. Ясно е, че няма партия, която може да се различи от останалите в това отношение. Има привидно хипер демократични процедури, които са грубо опорочени в реалността. Понякога по сталинистки… не е важно кой и как гласува, а кой брои.

    Знам много добре защо в Ловеч не се търси и няма да се потърси една обща дясно-центристка кандидатура. Причината се обяснава с проста аритметика – 7000 твърди леви гласове срещу 4000 твърди център-десни, а за втори тур широк електорат – почти 0 за левете и добър потенциал за дясно-център от около още 4000 при добър кандидат, който да привлече по-апатични електорални групи като младите например.

    Всъщност има причина за да няма такъв общ кандидат и причината си има имена – Минчо Казанджиев, Гриша Ганчев, Сергей Станишев и Хан Крум!

Коментари са забранени.