Можем да върнем културното самочувствие на Ловеч!


Развитието на културата е силен индикатор за състоянието на една общност. Прието е да се мисли, че  в култура инвестират проспериращите общности. Моето мнение е малко по-различно. В култура влагат разумните общности и най-вече техните управленски елити. Защото вложените инвестиции се изплащат многократно – чрез образование, туризъм, работни места. Парите за култура никога не стигат. Най-лесно е да оставиш за арт сектора тънкото бюджетно перо.

Както управите през последните 16 години от развитието на Ловешка община. През тези години културата не само не беше бюджетен приоритет, но сякаш бе бреме, излишно удоволствие. Резултатите не закъсняха. Тъжни, дори депресиращи. Заради безразличие към културата, през последните шестнадесет години, загубихме Музикален театър, Люляковите музикални празници, Ловеч рок фест. Киносалоните са продадени и затворени, летния театър е в руини, а започнатият културен дом вместо да бъде завършен, бе зарушен до основи.

Към момента Ловеч провежда само три събития с национално културно значение – Дни на младата театрална режисура, детския фестивал „Нека бъдем приятели” и  Бард фест. При това със скромно бюджетно участие от страна на общината. Дори Цветница, въпреки колорита и автентичността си, не стана значимо културно събитие, а по-скоро пролетен бирфест. Все по-лошо е състоянието на зоопарка, а Покритият мост от емблена на възрожденските традиции бе превърнат в своеборазен търговски център за продажба на дрехи, велосипеди, музикални и видеодискове (просто не виждам връзката с възрожденските занаяти). Дори честването на национални и местни културни или исторически дати избледня до делничност. Според мен последните шестнадесет години бележат най-ниската точка в развитието на ловешката култура.  Защото бе лишена не само от пари, но и от сърце.

През следващите мандат на управление  парите, заделени за култура, трябва да нарастват по-бързо от темпа на общия растеж в бюджета. Затова ще бъде необходимо използване на различни финансови източници – бюджетни субсидии, целеви държавни субсидии, субсидии по европейски проекти и програми, частно-публично партньорство, подкрепа от местни и национални меценати. Споменавам този ресурс, за да не бъда упрекван, че правя популистки предложения, необезпечени с финансови източници.  Срещу този ресурс стоят сериозни амбиции и решителни намерения за възвръщане културното самучувствие на Ловеч и общината.

Сред най-важните от тях са:

  • Възстановяване на културните събития Люлякови музикални празници, Ловеч рок фест. Възстановяването на рок фестивала е абсолютно възможно, но с различна философия и начин на организиране. По примера на Каварна, Бургас, Стара Загора.
  • Превръщане на празника Цветница в национална среща на автентичния фолклор и включването му в националния културен календар
  • Откриване на културни дни на всеки от партньорските градове и техните  народи
  • Връщане на Покритият мост към традициите и превръщането му в „улица” на възрожденските занаяти и изкуството. Това означава и ревизиране на наемните отношения и значителни облекчения за занаятчии и специалисти от приложните изкуства.
  • Преустановяване разрушаването на летния театър и ход на процеса по-неговото поетапно възстановяване. Подобно крупно капиталовложение не е по силите на общинския бюджет. Затова ще се търси подкрепа от европейски програми и фондации.
  • От кледващата година Ловеч ще разполага с три сцени – на площад „Тодор Кирков”, в средновековната крепост и в река Осъм. Съществуването на тези сцени трябва да бъде осмислено, чрез създаването на нови местни, регионални и национални прояви и събития – арт пленери, театрални балетни и оперетни представления на открито (с местни и гастролиращи трупи),  денс срещи, възстановки на събития от средновековната и възрожденската история на Ловеч.
  •  Засиливане сътрудничеството и финансова подкрепа на училищата и местните танцови, музикални и артистични състави.
  • Изготвяне и финансово обезпечаване на културен календар на местната самодейност, с активното участие на селските читалщни формации.
  • Увеличаване на финансирането за културните институции (театър, библиотека, музеи, читалища), чрез включването им в новите културни събития и в европейски и национални проекти.

 Културата е един от основните приоритети в моята визия за бъдещото развитие на Ловеч.  Считам, че топлата грижа за този сектор не само ще възвърне културното самочувствие на града, но и ще окаже позитивно влияние върху цялостното развитие на общината (заради притока на туристи и външно финансиране) и възпитателно влияние върху подрастващите и гражданството. Убеден съм, че новото място на културата ще получи широка подкрепа от хората на изкуството и ловешкото гражданство.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, култура. Запазване в отметки на връзката.