Брюксел – близък, щедър и невярващ на български сълзи


Брюксел, градът с който свързваме българските успехи и провали, надеждите и съмненията  през последните 14-15 години. Административен център на Европейския съюз и столицата на малкото кралство Белгия. За масовия българин това е градът , от който тръгват реките с европейски пари и строго подръпват ушите на българските правителства, когато не се справят с очакванията. Оказах  сред късметлиите, получили шанс да посетят този обвеян в легенди град и да надникнат в най-големия дом на Обединена Европа – Европейския парламент. Бях част от делегация от кандидат-кметове от СДС, по покана на Европейската народна партия и с любезното съдействие на фондация „Конрад Аденауер”.

Два дни не са достатъчно време за да видиш цялата красота на един град, но пък дават достатъчно аргументи за сравнениата между нашия свят и този на богата Европа. Ще излъжа, ако кажа, че съм бил изненадан от видяното. Брюксел те посреща с подреденост още от летището. Докато автобусът ни превози до хотел „Атланта” се любувах на многовековна архитектура и познатата хармония на старинен европейски град. Интересно е да видиш къщи от XIX, обрамчени с PVC дограма.  

Брюксел затвърди едно  впечатлене от предишни визити в чужбина – нашият свят не изглежда толкова различно от западноевропейския. Правех мислени паралели между София и Брюксел и намирах не малко сходства между микса от стара архитектура и модерно строителство. През двата дни срещах същото социално разнообразие – очевидно заможни и видимо по-бедни хора, малки квартални магазинчета, лъскави бутици и огромни молове, многобройни улични кафенета, разпростряли маси по тротоарните площи, нощните барове, препълнени от посетители и глъчни от звънтящите халби с бира. Дори децата изглеждаха по същия начин – пъстро облечени, шумни и безгрижни. Пред Кралския музей на историята и изкуствата наблюдавах как група тийнейджъри, прибирайки се от училище, се състезаваха в замеряне на кофа за отпадъци. Така постъпват  и тийнейджърите в България. Затова Брюксел изглеждаше някак близък  в емоцията, атмосферата и градския интериор. Същевременно  адски различен в своето самочувствие и ежедневна организация. Местните жители са хора, посветени на   своята работа и толерантни към другите, независимо от техния родов и етнически произход. Град, който умее да прави бизнес от своята история и европейска важност. Няма да сгреша, ако кажа, че Брюксел живее със и от истерията на хилядите туристи. Няма как да си тръгнеш от Брюксел без сувенир на катедралата Сен Мишел,  Maneken Pis или кутия белгийски трюфели. Брюксел и белгийците притежават  едно непознато нам умение – да правиш туристическа атракция от всичко – производството на бира, ретроавтомобилите, дантелите, световните култури… Белгийците са сред нациите добре разбиращи, че благосъстоянието е плод, преди всичко,  на лично усърдие и постоянство.

Този лайтмотив чувах нееднократно при визитите в Европейския комитет на регионите, SME (Съюзът на малките и средни предприяктия към Народната партия), Европейския парамент.  Навсякъде усещах щедрата ръка на Брюксел, добронамерено протегната към България и поканата да бъдем активни. ”Презентирайте вашите градове, търсете сътрудничеството на успелите региони, научете бизнеса да търси нашата информация и да кандидатства по европейски програми.” По време на срещата с госпожа Надежда Нейски дойде една хубава новина – в новия проектен период (2014-2020) парите за изоставащи страни, като България , ще бъдат значително увеличени. Но с изричното уточнение, че правилата за тяхното усвояване ще бъдат значително по-строги.  Брюксел дава пари, но не може да подари креативност в разработването на проекти и почтена администрация, която да ги управлява. Капацитетът си е наша грижа и е част от умението да се справяш сам. Само час преди нашата среща, госпожа Нейски бе разговаряла с Жозеф Дол – председател на групата на европейската народна партия в парламента на Европа. Оказа се, че в Брюксел знаят всичко за нас – от хитринките да крадем европейски пори до практиката българската мафия да влиза в политика, чрез купуване на гласове и избори. Разбира се осъждат тези привички, но очакват сами да се справим с проблема.  Брюксел не харесва нашите сълзливи оплаквания , а очаква решителност и упоритост.

На излизане от грандиозния комплекс на Европейския парламент  България изглеждаше малка и нощижна. Този огромен съюз, с неговия невероятен ресурс може да помогне за всички български проблеми. Само, че когато се научим да формулираме своите решения.

Разбрах, че дотогава Брюксел ще остане близък, щедър, но бесърдечен към нашите сълзливи оплаквания.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.