15-ти септември: Старата Езикова и новите емоции


Имам навик да драсвам по няколко реда за всяка важна дата. Няма как да пропусна първия учебен ден. Снощи преглеждах постовете в блога си и препрочетох изстраданите  размислите от  преди година. Спомних си, че посрещнах 15-ти септември, през 2010 година, с мрачни чувства и липсващо усещане за празничност. Странно, но сега се чувствам по-различно. Съвсем не твърдя, че утре душата ми ще пее празнично.  Но чувствам, че този път ще изкача стръмните стълби към Езиковата с различна, позитивна нагласа. Осъзнавам, че само за година душата ми се е преместила значително нагоре по скалата на емоциите. Замислям се. Та аз продължавам да споделям много от заключенията, които съм записал преди година – за учителя като модерен крепостен, за унизителното обществено отношение към професията, за тийнейджърското отегчение  от  училището, за чиновническото отношение в управлението на системата. Въпреки това утре ще тръгна с повече настроение  и ведър поглед. Сякаш чувствам душата си презаредена. Като човек получил свръхдоза енергия.

Ще бъда честен – нищо съдбовно не се е случило през последната година. Просто обстоятелствата ме върнаха към две позабравени ценности, които винаги са осмисляли престоя ми в образованието – Старата Езикова и страхотните тийнейджъри. С отминалата година изпратих поредния си клас и изживях отново красотата на езиковските традиции и приятелство. Докоснах се до неподправената и всеотдайна обич на тийнейджърските сърца. За пореден път осъзнах, че си струва да оставаш в учителската професия само, за да споделиш радостта, че си част от порасването и поумняването на тези фантастични деца. Усмихнатият свят на младите  хора наистина вдъхновява. Премесен с атмосферата и историята на Езиковата, вече омагьосва!

Да, днес се чувствам зареден с повече положителна емоция и го дължа на поредния си фантастичен клас (всъщност всеки от досегашните ми четири класа беше истинкща езиконска магия). Утре ще черпя от тяхната енергия, изкачвайки стъмния път към Хълма на знанието . Ще разпознавам техните усмивки по лицата  на тези, които занапред  ще наричам мои деца. Нов клас, нов проект, нова емоция! А когато се натрупат все още неизстиналите чувства от раздялата с напиращите чувства на срещата, първият учебен ден започва да прилича на празник!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

One Response to 15-ти септември: Старата Езикова и новите емоции

  1. Mihaela Ivanova каза:

    Невероятно разсъждавате!!! От душа!! Успех Ви желая във всичко!!! Ловеч има нужда от достойни хора като Вас!

Коментари са забранени.