Искам да разконсервираме мечтите!


Знаете ли, къде е границата между статуквото и развитието – в главите на тези, които чертаят бъдещето. Статуквото е самодоволно, егоистично,  вперило  поглед в собствения пъп. Развитието е припряно, задъхано, може би гневно, но с отправен взор към хоризонта. Статуквото се стреми да консервира, всичко – мечти, перспективи, нрави, статус, облаги. Развитието се опитва да променя мислене, правила, шансове, бъдеще, да отприщва енергия и знания. Ако ви попитам, какво избирате, сигурно ще получа разнородни отговори. В зависимост от това дали настоящето (цел на статуквото) ви устройва. Въпросът е каква е пропорцията между самодоволните потребители (привърженици на статуквото) и неудовлетворените съзерцатели (поддръжници на промяната). Никой не може да премести махалото на историята без критична маса поддръжници.

Дойде ли часът на промяната и в нашия позавяхнал Ловеч? Отговорът е някъде между редовете на горните разсъждения. Да, ако се е натрупала критична маса недоволни граждани. Не, ако задоволените консуматори вземат надмощие. Ако се позовем на едно обществено проучване от зимата, отговорът е по-скоро в полза на промяната, защото над половината от хората не считат Ловеч за добро място за живеене. При това по-младите, по-интелигентните, по-активните. Ето това са хората, задушени от статуквото и копнеещи за развитие и промяна.

Няма съмнение, че статуквото се олицетворява от сегашния управленски екип – кметът Казанджиев и висшия ешалон на местната  администрация.  Част от промяната са всички онези кандидати, заявили намерения да се борят за смяна на модела на управление. Убеден съм, че всяка от двете страни трябва да намери аргументи, за да защити своята визия за бъдещето Като двигател на промяната ще се опитам, в следващите редове, да обясня вредата от статуквото и предимствата от нов модел на управление.

Не обичам заклинанията и лозунгите, затова ще си послужа с конкретни факти. Мисля, че този път обществото ще бъде изправено пред две коренно различни концепции за смисъла на управлението. Нека се вгледаме в концепцията на статуквото. През миналата седмица господин Казанджие представи своята платформа, доколкото заявените приоритети на управление представляват неговата визия за бъдещето на града и общината. Ето какво четем сред тези приоритети – образование (ремонт на покриви и фасади), социални дейности (строителство на центрове за настаняване), туризъм (ремонт на турска баня „Дели Хамам, аудио-визуални продукти на Ловешка следновековна крепост), техническа инфраструктура (канализация в „Дръстене”, „Гозница”), пътна мрежа (съвсем скромни намерения, тук даже няма и ремонт – само обследване на състоянието и разработване на програма за нейното управление), водоснабдяване (язовир „Черни Осъм”, ами четири мандата това ви е предиозборната дъвка, поне да бяхте направили някаква копчица). Забележете само разработени проекти, апетит за пари и его! Да усещате някъде грижа за тежкото състояние на хората, намерение за развитие на социални или икономически сектори, идеи за реформи и подобряване на услуги, стремеж за обуздаване на ужасяващите демографски тенденции, опити за подкрепа на младостта и таланта на Ловеч?  Потам, защото това се нарича грижа за хората или по простичко казано „пука ми за тези, дето ме избират”.

В едно съм съгласен с кмета – всяко обещание за мащабни проекти сега е популистко и нереалистично (Питам се, обаче, язовирът, който прадлагате вече 16 години, не е ли мащабен проект и следователно не е ли популистка заявка, съгласно горния критерий, До момента имаме само съчувственото съгласие на държавата, но не и решимост и предвидени средства за съоръжението.). Несериозно е да се крие зад интегрирания план за развитие липсата на каквито и да е конструктивни идеи за бъдещето на града. Какво пречи, ако има силни идеи те да бъдат анонсирани, а гражданството да ги възприеме, като част от интегрирания план за развитие? Истината е, че липсва стратегическо планиране в проектната дейност на този управленски екип. Работи се на парче, там където се отвори ниша, с единствената идея да се усвоят пари. Не се търси ефективност, максимална облага и задоволяване на гражданските приоритети. Ето това е моделът на статуквото, а както се вижда той е анонс и за следващите четири години. Нека обобщя: този модел игнорира гражданското участие, не разпознавяа ясни социални приоритети, не стимулира местната общност, не носи икономически просперитет на ловешкото гражданство, не предлага защита на местния бизнес, не подобрява качеството на социалните услуги, не се стреми да осигури стабилност и сигурност, за да се ограничи изтичането на местен демографски, интелектуален и икономически ресурс. Най-тревожно е, че анонсираните кметски приоритети не предвиждат никакви реформи в досегашните стериотипи и нови политики на управление. Предлага ни се римейк на познатото статукво с всички негови недостатъци, задържащи икономическото и обществено развитие на Ловеч и общината. За нас, смяната на модела е повече от необходима. Промяната означава обществено съгласие за провеждане на реформи в седем социално-икономически области:

–                     Иконимика. Ясни икономически приоритети, основани на прецизни експертни оценки и анализ на местните демографски, природни, трудови и финансови ресурси. Обекчени процедури и преференции за инвеститорите в приоритетните икономически области. Преразглеждане на местното облагане и възприемане на справедливи местни данъци и такси, които да стимулират, вместо да натоварват локалния бизнес. Постигане на обществено приемливо съотношение между качеството на местните услуги и нивото на таксите, заплащани за тях. Проучване на възможностите и създаване на икономическа среда за аутосорсинг (изнасяне) на производства и услуги в Ловеч.

–                     Администрация. Оптимизиране числеността, чрез премахване на синекурни длъжности в извънщатния състав и въвеждане на електронна община. Подобряване вътрешната координация, ефективността на работа и качеството на административните услуги.

–                     Проектна дейност. Стратегическо планиране на дейността – изпреварващо разработване на проектни предложения, вместо да се следват програмите, които се отварят. Гражданско участие във всички проектни предложения чрез обществени обсъждания и експертиза. Партньорство и консултанска помощ при разработване на проекти и кандидатстване на образователни институции, културни организации, бизнес структури.

–                     Териториално и селищно устройство. Прекратяване на порочната практика „град с две лица” – струпване на инвестиции и внимание в централната част и пренебрегване на крайните квартали и селата. Разработване на алтернативи и източници за финансиране развитието на териториите и кварталите, които не попадат в интегрирания план за развитие. Балансирано разпределение на благоустройствените дейности, с приоритетна грижа за крайните квартали и периферните зони на града.

–                     Туризъм. Разработване на цялостен туристически продукт (реклама, услуги, анимация, атракции, рекреационни дейности) за културно-историческото наследство на стария град. Пренасочване на инвестициите към туристически обекта и дадености, трайно подценявани в развитието на бранша. Партньорство със Съвета по туризъм и разрастващия се хотелиерски бранш. Икономическа и административна подкрепа за дребния бизнес в бранша.

–                     Култура. Културните институции трябва да бъдат приведени от ситуация на оцеляване в състояние на  развитие . Съживяване дейността на тези институции, чрез възстановяване на изоставени културни традиции, въвеждане на нови културни събития, налагане на поне едно събитие н националния културен каленсар, включване на културните институции в национални, регионални и европейски проекти, за допълнително финансиране на тяхната дейности развитие.

–                     Образование. Изготвяне на ясен профил на гимназиалното и професионалното образование, съответстващ на демографските тенденции, потребностите на местния трудов парзар и икономическите приоритети на общината. Превръщане на училищата в конкурентни и силни образователни институции, които предлагат съпоставимо качество на образованието и не дискриминират преподавателите по отношение на техния икономически статус. Общински инвестиции в спортна база, извънкласти дейности, и квалификация на преподавателските кадри. Сътрудничество на гимназиялни и професионални училища с университетски центрове.

–                     Международно сътрудничество. Икономическо осмисляне на сътрудничеството с т.н. побратимени градове. Създаване на условия за засилване на търговските контакти, привличане на инвестиции от тези градове, квалификация на местни специалисти.

Бъдещият модел на управление трябва да съдържа и принципно нови политики, насочени към важни проблеми или социални групи.

–                     Демографска политика.По същество се припокрива с политиката за подкрепа на младите хора. Стимулиране на раждаемостта, чрез финансова подкрепа, икономически преференции при постъпване на работа, помощ при разрешаване на социално-битови проблеми на млади семейства, стимулиране на младежката заетост и предприемачество, подкрепа за младежки проекти и дейности.

–                     Политика за гражданско участие. Гражданите трябва да бъдат реални участници в процеси по разработване на идеите за развитие, взимане на решения по всички въпроси, касаещи развитието на общината. Необходимо е обществено ангажиране и обединяване усилията на всички нестопански организации, чрез създаване на консултативен съвет, както и граждански съвети във всички стратегически сектори – икономика, образование, култура, туризъм, младежка политика, обществен ред. Използване на гражданската експертиза по вякакви  проблеми, касаещи развитието на общината, финансова помощ за граждански инициативи. Административна подкрепа и насърчаване участието на неправителствените организации в европейските програми. Улесняване достъпа на граждани до информация за решенията и дейността на Общински съвет и администрация.

Всяка от гореспоменатите реформи и политики има един и същ център –  човекът (дребния бизнесмен, търговеца, хотелиера, ученика, учителя, музейния работник, актьора, самодееца, младежа, гражданина и т.н.). Новият модел на управление трябва да бъде в услуга на хората, да разрешава техните проблеми, да гарантира тяното развитие и просперитет, да уважава идеите им, да подкрепа усилията им, да черпи от енергията им, да сбъдва мечтите им, да ги кара да се чувстват сигурни и спокойни в своя град. Управление, което дава усещане, че Ловеч е добро място за живеене и за онези над петдесет и няколко процента, които не го споделят в момента. Останалите ги задоволява и статуквото. Дали защото сипе благинки върху техните фамилии или защото имат ниски претенции от живота, едва ли има значение!

Съзнавам, че анонсирането на всички тези идеи крие риск от политическо плагиатство. Краде се от богата къща. От друга страна се надявам, че хората ще съдят за интелекта на кандидатите по способността да напишат самостоятелно своите предизборни изречения.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.