Сто лева за истинска грижа или сто милиона за показност?


Добре известно е, че инвестициите движат развитието  и трупат благосъстояние. Стига да са вложени ефективно и в полза на важни обществени групи или цели. Напоследък кметът Минчо Казанджиев не пропуска да се хвали с влагане на повече от 100 млн. лева за изминалите  8 години. Впечатляваща сума, приблизитлно равна на всички бюджети за последните 4 години. Сто милиона са много пари, една десета от милиард, например. Със сто милиона може да бъде изграден и оборудван супермодерен завод. Със сто милиона можете да превърнете поне един градски квартал в лъскава витрина, достойна да конкурира селищните решения в благоденстващите западноевропейски страни. Със сто милиона можете да създадете хиляди нови работни места и почти да занулите безработицата в града. Сто милиона ще са достатъчни, за да създадете една от най-модерните болници в България или  да откриете атрактивен университетски център. Не схващайте примерите буквално. Просто искам да съизмерим този голям инвестиционен ресурс с видими величини, които да  демонстрират благоденствие и напредък.

Нямам намерение да поставям на съмнение твърдението на господин Казанджиев. Да, не съм видял точна разбивка на привлечените милиони. За да го предпазя от изтърканите внушения, че ние, простосмъртните, не сме запознати с реките от инвестиции, ще кажа, че съм следил достатъчно подробно спечеленото, привлечено и вложено в нашия град през последните 8 години. В сайтовете на общината, инвестиционни институции и ведомства има достатъчно информация по въпроса. Просто не знам какво точно е нахвърлял в стомилионната кошничка нашия градоначалник. Веднага ще отбележа, че ако към оптимистичния баланс бъдат добавени инвестициите на Била, Пени маркет, Лидл, Пикадили, Техномаркет, Ловеч пропъртис мениджмънт,  Литекс моторс, Бони холдинг, Никром, Технокороза  числото ще надхвърли драстично култовите 100 млн.  Разбира се, тези инвестиции съвсем не са заслуга на кмета, а на различни обстоятелства – например агресивната пазарна стратегия на големите компании или лобизма на патриотично настроени местни бизнесмени.

Познавам кметът като коректен човек, който не си приписва чужди заслуги.  Вярвам, че в прокламираните милиони включва само привлеченото от неговата администрация. Ще се опитам да представя една разбивка на многомилионната инвестиция според официалната информация на общината и  различните институции и ведомстма. Считам този подход за коректен, тъй като до момента общината не е представила подробна и систематизира информация за дискутирания паричен ресурс.

Най-голям дял в стоте милиона заемат двете крупни инвестиции в екологична инфраструктура – Пречиствателна станция за битови отпадни води (финансирана по програма ИСПА) и депото за твърди битови отпадъци (със средства на Пудоос), съответно около 35,5 млн. лева (17,8 млн евро) и 16 милиона лева. Видно е, че тези две инвестиции надхвърлят 51 млн. лева. Само ще отбележя, че строителството на депото за твърди битови отпадъци започна още през 2001 година, а до встъпването в длъжност на г-н Казанджиев бе вложена над 1/3 от инвестицията. Няма да издребнявам и върху факта, че са целеви държавни инвестиции. Въпросните екосъоръжения са задължителни по европейските еконорми и стандарти. Безспорно подобряват състоянието на околната среда и решава наболели проблеми. Само, че тези две инвестиции няма как да бъдат усетени и оценени от гражданите.  Защото и в двата случая кметът и администрацията не защитиха местния интерес. Всеизвестен факт е, че 75% от капитала на дружеството, което оперира на новото депо е външен – фирма „Спарки –Елтос и софийската „Екорисайкъл”. Няма да коментирам защо и как са привлечени тези фирми. Само ще напомня, че понастоящем 75% от печелбата на дружеството се източва извън общината т.е. парите на ловчалии пълнят чужди джобове. Е, може част от парите да се връщат в нечии местни джобове, но на този етап доказателства няма. Другата инвестиция бе използвана за драстично увеличение цената на водата без общината, която има дял в дружеството ВиК, да защити интереса на гражданите. Така двете инвестиции, макар и задължителни, не попадат в категориите „развиващи” и „подобряващи благосъстоянието”.

Втори по дял са инвестициите в инфраструктура. Те надхвърлят 15 млн. лв. Вложени са в рекострукция на общинска пътна млежа, улици, укрепяване на свлачища, укрепяване коритото на река Осъм  и техническа подготовка за проект, подобряващ водоснабдителната и канализационна система на Ловеч. Нито една от тези инвестиции не осигурява трайна заетост, не повишава заплати не вдига благосъстояние. Още повече, че облагодетелства малки групи граждани, а не цялата общност. Пример скъпият, почти 10 милионен, проект за булевард „България” и алея „Башбунар”. Дали някой може да обясни как този проект подобрява живота на хората от „Младост”, създава удобство за майките от Червен бряг или улеснява пенсионерите от „Здравец” ? Затова обществеността не посреща края му с възторг и не хвърля шапки от удоволствие. Защото дори по пресечките на „България” продължаваме да караме по разбити улици, а в „Младост” все така живеят без тротоари и  газят в кал!

Трета група средства са вложени в проекти за енергийна ефективност  и в реконструкция и обновяване на училища, читалища и социални заведения. Сумата възлиза на над  9 300 хил. лева. Това са средства с очевидно социално значение, но дали са довели до ефективност. Например дали се е подобрила дейността на ремонтираните читалища? Дали икономисаните от енергийна ефективност средства в училищата са насочени към подобряване качеството на обучение? Ако не водят до качествени промени в живота на  пряко засегнатите групи, тези проекти са само козметика и лъскав PR. Тук също ще отбеляжа, че споменатите инвестиции не разкриват работни места, не повишават заплати и може би не генерират развитие.

Специално внимание ще отделя на инвестициите,  насочени към туризма. Повече от 640 хил. лева са вложени в ефектно осветление на средновековната крепост, Покрит мост,  скалните венци и облагородяване и  създаване на малък паркинг до паметника на Васил Левски. Още над 5 млн. лева ще бъдат вложени в други инфраструктурни проекти за реконструкция на Турската баня, подобрения в средновековната крепост и изграждане на сцена над реката. Всички тези инвестиции модернизират инфраструктура, но не предлагат събития, не провокират интерес и не привличат посетители. В резултат туристическите посещения намаляват (по информация на общината), намаляват и туристическите приходи. Очевидно липсва ефективност, дори за туристическия бранш. Да обяснявам ли, че не влияят върху благосъстоянието и стандарта на ловчалията?

Над 800 хиляди лева са вложени в различни социални услуги – създаване на защитени жилища, център за настаняване от семеен тип, модернизация на старчески домове, разкриване на социални асистенти и домашни помощници. Тези услуги са хуманни и осигуряман уют и по-добри условия на живот за рискови  или групи в неравностойно положение. По разбираеми причини, обаче, няма да впечатлят масовия гражданин, просто не разрешават негови проблеми.

В посочената разбивка са включени близо 82 млн. лева. Пак ще посоча, че нямам съмнение за остатъка до 100 млн. лева. Просто тук не са включени инвестиции в междуселищна пътна мрежа, вероятно е пропуснат някой социален проект или проект с организационен характер. Общото, обаче, е че всички са инфраструктура, услуги, енергийна ефективност, козметика.  След тях проблемите на обикновените хора остават все така остри, доходите все така ниски, безработицата – още по-голяма. Тези инвестиции не спират изтичането на млади хора и не спомагат за овладяване на демографската драма. Но показват добре липсата на каквато и да е стратегия и приоритети – кандидатства се във всяка възможна ниша с единствената цел да се вземат пари, без да се следи за устойчивост и ефективност. Много повече PR, отколкото грижа на обикновените проблеми на гражданите.

Всъщност инвестициите, които генерират истинско развитие съвсем не са привлечени от общината. Те са осигурени от споменатите по-горе крупни производствени фирми и търговски вериги.  Защото за последните години те са разкрили стотици работни места, раздвижват пазара на труда и безспорно влияят на доходите и благосъстоянието на гражданите. Те и подобни на тях ще генерират и бъдещото развитие и процъфтяване на града. Както и малките, гъвкави фирми от дребния и средния бизнес. Но те не се радват на грижи от страна на общината. Липсва подкрепа за тяхното развите, липсват консултански услуги, липсва помощ , за да могат достойно да участват в европейските програми и да ползвата финансовото рамо на ЕС. Те не са PR, не са витрина , не могат да бъдат показвани. Както и обикновените проблеми на гражданите, които всъщност са основно задължение на кмета и неговата администрация.

Така, че би било добре кметът Казанджиев да престане с разтягането на дъвката, че привлечените средства доказват успешни управленски мандати. Няма как да е вярно щом Ловеч остава беден, слабо развит, безработен, зле благоустроен, все по-обезлюден, все по-стар .

Не е ли по-добре да похарчим 100 лева с истинска грижа за хората, отколкото 100 милиона в показност? Сега цялата пара отива в свирката!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.