Къде да положа цветята си!


На 23 август  1939 година  Съветският съюз и Германия подписват Пакт за ненападение, с който поделят Полша. Една от печалните дати, трасирала пътя към Втората световна война. От 2009 година Европейският парламент обявава датата  за  Ден в памет на жертвите на тоталитарните режими. С този акт цивилизована Европа равнопостави двата най-зловещи режима на отминалия век – хитлеристкия и сталинисткия.

От миналата година този ден бе възприет и от българския парламент.. Ловеч е сред градовете, пострадали силно от тоталитарните режими. Особено от сталинсткия терор. Стотици са избитите без съд и присъда. Малцина знаят местата на многобройните масове гробеве. Посочват местности в Червен бряг, Дръстене, на Стратеш. Всички знаят за комунистическия лагер „Сънчев бряг”. Двадесет и две години, след  рухването на тоталитарната власт,  тези лобни места са пусти и безмълвни.  Няма дори една възпоменателна плоча!

Искам да сложа своите цветя в памет на жертвите. Но няма къде. Няма имена, няма прекършени съдби, няма история, няма спомени. Двадесет години на безразличие от власт, общество и гражданска общност. Не искам да мълча и този ден. Не мога да  поднеса моите цветя пред символа на паметта. Затова ще го направя пред символа на вината – сградата на ловешката общинска  власт.  Защото безразличието на местната власт лишава жертвите от почит, а живите – от пречистване.

Ще положа моите цветя пред общината. Като символ на незнайните гробове и обвинения срещу късата памет на всички местни управи през последните две десетилетия

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.