Готов съм за дуел, но ме дразнят доспехите ви!


„В обществото се влиза с дуел.” Тази мисъл е записана от Ницше в един от многобройните трактати за силния човек и бунтарския дух. Тя синтезира личните наблюдения на автора, но и обобщава типчните правила от човешката история. Обществата (аристократични, висши, масонски) са били затворени групи, в които се влиза единствено със санкцията на членуващите в общността.  Стига да те разпознават за равен.  В противен случай не ти остава нищо друго, освен да обявиш дуел на общността.  Дуел срещу нравите, разбиранията, ценностите. Въобще дуел на статуквото.  Може и да греша, но мисля, че и  днес в обществото се влиза по същия начин – дуел.  Искате примери ли? Най-лесно се дъвчат тези от съвременния шоубизнес – един Азис в България и една Лейди Гага на световната сцена. Скандалът е техният дуел. Ръкавица, хвърлена в лицето не само на съвременната култура, но и на традиционните морални концепции.  Нямам желание нито да ги упреквам, нито да ги оправдавам.  Само доказателство, че и до днес в избраните общности се влиза с предизвикателство. Всъщност поводът за долните разсъждения  съвсем не е от шоубизнеса или философията. Той е значително по-делничен.

Пред няколко дни беседвах с ценен приятел. Няма как, разговорът се завъртя и около обществената ми дейност и гражданските усилия в предстоящата кметска кампания. Събеседникът даде редица съвети, но един ме накара да се замисля сериозно. „Знаеш ли”, каза приятелят, „ако искаш да те възприемат сериозно в тази кампания,  трябва да правиш два-три пъти повече от своите опоненти. Не е достатъчно само да даваш идеи, трябва да предлагаш решения. Те могат да са повърхностни, ти трябва да си дълбок. Те могат да говорят кухи фрази, ти трябва да боравиш с аргументи, числа, факти. Тях са ги приели  като основни конкуренти. Ти си този, който трябва да предизвика обществото за признание”. Общество, признание, предизвикателство.  Та то си е истински дуел в смисъла на Ницше.

Приятелят е борбен и много умен мъж. Човек, способен да вижда с два-три  хода напред.  Много често попада в десетката.  Както и в този коментар. Замислих се над неговите думи и си дадох сметка за неща, които май ми убягваха доскоро. Тръгнах в тази кампания с желанието да бъда различен , да изляза от лицемерните политически стереотипи.  Решен да играя себе си, а не персонаж в нечий постен сценарий.  Стъпил върху опорите на куп ценности – почтеност, честно отношение към хората, обществена кауза, гражданско участие, енергия и средства в интерес на обикновения човешки проблем, резултатно използване на обществените пари, път на кадърните, шанс за младите, справедливи правила и възможност за всеки, защита за местния бизнес,  истински цели в развитието и вяра, че можем да овладеем  упадъка, миграцията, порочните политически нрави,  користните административни практики, кметския егоизъм и грандомания, похотливото отношение на сегашната местна власт към нашите общи блага и бъдещето на Ловеч. Само че тези ценности не са актуални в политическото меню на родния град. Политическата класа отдавна храни обществените представи с развалени ценности.  Затова и съзнанието на обикновения човек не е гражданско. То е боядисано в цвят, изпълнено с политически клишета и напомпано с вяра, че партията е права, дори когато някой от нейните първи синове е оцапал гащите.  Моите ценности са твърде прозрачни, те не хващат боя. Затова няма как да се паснат в цветния интериор на боядисаните мозъци. Разбира се, не всички са партийни фундаменталисти. Повечето продават съвестта си – за пари или манджа. За едните изборите са политическа жътва , няма значение дали чакат богат урожай или „н’еква печалба”. За вторите е времето на тлъстия обяд. Важното е да седнеш отрано на масата с лигавник и по-дълбока чиния. Ето тези групи хорица формират значителна част от обществото, в което искам да вляза. За да просмуча в главите им поне малко от моите ценности трябва да се хвърля на здрав дуел с техните избрани.

Спомням си местната кампания от 2003 година. Присъствах на предизборното събрание на тогавашния претендент Минчо Казанджиев. В един момент кандидатът извади небрежно от джобчето на сакото си измачкано листче и гордо заяви: „Ето моята платформа.” Прочете няколко семпли и кухи фрази и залата избухна в аплодисменти. Боядисани мозъци. На тях платформа не им е нужна, стига им фанатичната вяра в червения цвят. Казанджиев така изкара и двата мандата-периодично вадейки листче от някой джоб. Без визия, без цели, без чувствителност и грижа към общността.  Със същото небрежно отношение, демонстрирано от сцената на въпросното събрание. В годините стана истински професионалист в популистката риторика. Говореше много, но не казваше нищо. Обещаваше щедро на всички, но радваше само приближените. Научи се да крие мръсотията под  чистички и лъкави доспехи.

Да, приятелю, трябва да правя няколко пъти повече от другите, съгласен съм с теб. От няколко месеца опитвам – говоря, критикувам предлагам идеи и решения. А какво правят другите сериозни опоненти на Казанджиев? В общи линии нищо, ако не броим някоя преповторена моя теза. Само че на техните софри и многолюдно. Там са всички онези с празните чинии и течащите лиги. Що да се зориш, като вече те е припознала някаква общност и вика с цяло гърло  „Наздраве, Атамане!”  А атаманът също слага доспехите. Те също са лъскавки, но по-новички. Взети назаем някъде от Софийско.  И под тях нещо крият, може би мършаво тяло.

Е, приятелю, ще послушам съвета ти. Аз дуела вече съм го обявил. На атаманите и техните общности. Само че нямам доспехи. Не че искам нещо да крия. Просто доспехите на опонентите са прекалено лъскави и светят в очите на честните хора . Осветените очи по-трудно виждат, нали? Може да им убягнат важни моменти от дуела. Но бъди сигурен ще бъда настъпателен, дори агресивен. Ще правя няколко крачки повече от тях, ще се стремя да нанасям повече точни удари. За да сваля доспехите и дуелът  да стане равностоен.  Тогава  може и да стана достоен за общността. Истинската, гражданската!

Ех, колко е прав Ницше! В обществото се влиза с дуел!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Готов съм за дуел, но ме дразнят доспехите ви!

  1. Nikolay Yordanov каза:

    Дуелите от незапомнени времена са уважавани предизвикателства. Те целят осъществяването на идеи (обикновено възвишени и обещаващи „нещо по-добро“). Целят също да защитят дадена чест, било то на специален човек или специална общност.

    Дуелите показват смелост, жертвоготовност, и най-вече сила. Смелост, която идва заедно с желанието за борба. Това се случва, когато някой най-сетне осъзнае че е нужно „ново“ начало… макар и поредното. Но щом все още има опити за такова значи сме свидетели на жертвоготвност (твърде важна и забравена добродетел). Вие показвате, че сте готов да се борите за основни ценности, потъпкани от „боядисаните мозъци“. Това е признак на голяма сила. Именно тази сила у Вас грабва хората, вярвам че така ще бъде и за напред.

    Искрено ви желая успех в предстоящата битка, защото това може да се превърне в една важна крачка, не към „поредното“, а към наистина „новото“ начало.

Коментари са забранени.