Да бяхте грабнал лопатата, г-н Казанджиев


Жилищният блок, в който живея, граничи с улиците „Христо Ботев”, „Стефан Караджа” и „България”. Ако не знаете това е една от точките на потопа в град Ловеч. Щом завали пороен дъжд, веднага се завиряваме и газим вода до колене. Моите прозорци гледат към булевард „България”. Та когато дойде пототпът виждам буйните сиви води и нещастните съседи, живеещи отсреща. Тези хора, след всеки пороен дъж, вадят с кофи вода от мази и гаражи.Толкова са наплашени, че наскоро по средата на нощта изкарваха  колите си, за да не ги удави обилният валеж.  Представете си какви щети са принудени да търпят тези ловешки граждани. Знам, че в Ловеч има десетки подобни домове и семейства. Всички харчат пари и нерви, за да оправят пораженията от поройните валежи. Да, тези хора са частен случай. Споменатите бедствия са само няколко пъти в годината. Въпреки всичко тези хора са жертва на една безотговорна местна политика. Та се чудя дали не е дошло време да потърсят обезщетение от причинителя на поразиите – кметът на общината. Разбира се по надлежния съдебен ред!

Не бързайте да мислите, че правя предизборен PR на гърба на градоначалника. Далеч съм от популизма и евтината реклама. Поправете ме, ако бъркам, но мисля че кметът се грижи за реда, благополучието и спокойствието на гражданите. Той работи с цялото си усърдие за разрешаване на техните проблеми и повишаване качеството на живота.  Полага усилия за премахване на всяка предпоставка, която създава дискомфорт и уврежда имуществото на гражданите. Ако съм прав трябва в последните осем години да сме видели поне елементарни усилия за разрешаване на проблема с наводняването на обширни зони по протежение на булевард „България”.

Наскоро научих, че в последния половин век господин Казанджиев не помни подобни порои. Изпитах съжаление! Тъй де, с всичко се е научил да се справя кметът през двата мандата, но срещу природната стихията е безпомещен, въпреки геройското себеотрицание и бойка воля . Съгласен съм, както казваше една реклама само с ядене не става, трябва и акъл! Та бих искал да разесня къде е липсващия акъл или поне отговорност към житейското неудобство на обикновения гражданин.

1.Проблемът съвсем не е от това лято. Хайде кметът да не ни мята по върбите, че Ловеч не помни подбни порои. Помни и още как. Например през лятото на 2005 година, когато е кметувал пак Минчо Казанджиев. Помни и в по-ранни години, когато днешният градоначалник е бил общински съветник от групата на същата управляваща партия.

2.Кой, в Ловеч, не знае  трите места на наводнения след летните порои – Салито и прилежащата част на булевард „България”,  участъкът между Районното полицейско управление и спирката край ОББ (пак на булевард „България”) и районът около Бароковите къщи (отново на булевард „България”). Да ви прави впечатление, че трите критчни точки са на булевард „България”? Най-ремонтираната улица през мандатите „Казанджиев”. През последните години по тази улица се извършиха няколко ремонта – полагане на канализационни тръби и асфалтиране, общински заем и асфалтиране, европейски проект и асфалтиране.  Е как никой, след толкова ремонти, не се сети за наводняването на улицата?

Снимките са на шахти (отлява на дясно) Салито, улица „Княз Имеретински (втората и третата)

3. Днес се разходих по улиците около и на самите критични точки. Очевидно е, че проблемът е резултат от недомислиците при проектирането на подземната отводнителна инфраструктура. Ще приведа няколко примера. По улиците „Съко Съев” и „Цачо Шишков” има изключително малък брой шахти, събиращи дъждовни води. Става дума за по-малко от десет подобни шахти в пасажа между нафтопункта и детска градина „Зора” (по „Съйко Съев”) и 12-14 шахги в участъка между Мигащия ръб и сфетофара при  Градската градина. Повечето от шахтите са с малък диаметър и ограничени отводнителни възможности. В големия процент от случаите са разположени по кръстовища с пресечни улици, което означава, че поемат част от страничния разлив, но не и основната дъждовна река, усилена от големия наклон на улиците. По „Съко Съев” са изградени само две решетъчни шахти, едната от които затлачена с насоси и боклуци. По една от най-стръмните улици „Акад. Анастас  Ишироков”, има 7-8 шахти, половината запълнени с наноси. На следващите пресечки, „Александър Стамболийски” и  „Св. Св. Кирил и Методий” са изградени едва по 3-4 шахти. Очевидно е, че тази отводнителна инфраструктура не може да поеме огромния обем води, стичащ се от най-стръмната част на града. Това не е вина на сегашния кмет и неговия екип. Само, че предполагам, проблемът му е добре известен. Защо, при тези обстоятелства, при разработването на големия почти 10 милионен проект за булевард „България” не са предвидени инжинерни работи за подобряване на отводнителните възможности на улицата?  Та в района на най-голямото завиряване (около ОББ) има само две решетъчни шахти! При това останали от стари инфраструктурни решения. Не можа ли в главицата на някой, умувал над проекта, да се пръкне идеята за разширяване на отводнителните съолъжения?  С нехайното отношение към този проблем кметът обрича моите съседи още дълги години да гребат кофи вода и да благославят досетливостта на градоначалника. Същият проблем може да бъде открит и около колелото на Салито.  Десетина малки шахти за отвеждане на дъждовни води и само една продълговата решетка. И това в една от най-ниските точки на града, до която достигат поройните вълни от „Кназ Имеретински”, булевард „България” и улица „Търговска”. Съветвам ловешките граждани да направят малка разходка и да изброят дъждотвеждащите шахти от Салито  през „България” и „Княз Имеретински” до светофара при „Лидл”. Броят е шокиращ – десетина шахти на разстояние от около 200 метра, при това на стръмна улица! За сравнение само на паркинга на „Лидл” има повече от 15 шахти.  Въпрос на практична инжинерна мисъл и отговорност към гражданите. Сигурно и на различна представа за разходване на пари – обществени и частни. Едва ли има смисъл да обяснявам, че основна част от шахтите отново са затлачени. Да не говорим, че се чуват съмнения за бутафорни шахти (т.е. несвързани с отводнителната канализация) или заличени сред поредното полагане на асфалт по улиците. За да разсея или потвърдя съмненията ще поискам официално от администрацията (по достъп до обществена информация) схема на отводнителната инфраструктура. Тогава, може би, ще има нов повод за коментар.

Снимките са на шахти на улиците „Съко Съев“ и „Каблешков“

4.Дотук можем да вменяваме на кмета само недалновидност и слаба чувствителност към гражданските проблеми. Има един квартал, обаче, за който можем да го укорим  за тотална (да не ползвам по-силни определения) небрежност и  основна вина за наводненията. Става дума за „Дикисана”. В този квартал шахтите са не просто затлачени, те са запечатани от наноси, боклуци и тиня. Трупани вероятно с години. Отидете и погледнете отноднителните решетки над стълбите за Езикова или на кръстовището на „Никола Петков” и „Патриарх Евтимий”. Друга една решетка, между „Отец Паисий” и „Никола Петков” е направо запълнена с… асфалт. Трудно ще намерите и отводнителната решетка на улица „Васил  Йонков” . Поради очевидното нехайство на градската администрацията, улица „Никола Петков” е загубила огромна част от отводнителните си  възможности и практически свлича поройните води в района на „Барокови къщи”. Да пояснявам ли, че отново сме на „България” и пак не са предвидени никакви проектни дейности за разрешаване на проблема с традиционния потоп. Ето тук вината на кмета е повече от очевидна. Защото, ако поне малко те е грижа за проблемите на хората, щеше да изпратиш съответните служби ,за да почистят отводнителните съоръжения в най-стръмния ловешки квартал.

Снимките са на шахти на улица „Отец Пайсий“ (кръстовище с „Никола Петков“), „Никола Петков“ (кръстовище с „Патриарх Евтимий“), „Цар Шишман“

Както знаем няма проблем без причина. Вижда се, че „брадясалият” проблем с наводненията в ловешките домове по „България” е резултат от непрецизни инижерни решения, недалновидна политика на сегашната управа и нехайно отношение към поддържането на канализационната инфраструктура.  А липсата на адекватна реакция на кмета е вече нарицателна. Например нетрадиционнито решение след един от скорошните порои – да регулира движението на автомобили пред Барокови къщи! По-добре да бяхте грабнал  лопатата, г-н Казанджиев и да се бяхте поровил в отводнителните шахти на „Дикисана”. Така, поне, щяхте да имитирате грижа за гражданите!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.