Ловеч – по-близо до нуждата от старчески домове, вместо от детски градини


В материала от миналата седмица (Изчезващ демографски вид – младеж от Ловеч) започнах анализ на актуалното състояние и перспективите на възрастовия състав на населението в Ловеч.  В цитираната публикация разгледах процеса на притеснително бърза загуба на младо население. Приведох доказателства за изключително лошата позиция на нашия град в демографската картина на страната – един от трите областни града с най-малък дял на младото население. В статията са посочени възможните сценарии за демографско развитие и опасностите от загубата на млад контингент. В тази публикация ще хвърля светлина върху обратната страна на възрастовата пирамида. Има ли отчетливо застаряване на неселението в Ловеч?  Къде стоим в стравнение с останалите областни центрове? Какви промени в демографската картина да очкваме в близко бъдеще?Ще припомня, че във всички анализи ползвам официално обявената от НСИ информация.

Делът на надтрудоспособното население е ясен индикатор за застаряването на популацията. За практическо удобство, поради различията в пенсионната възраст за мъжете и жените, ще изследвам дела на населението над 60 години. Долната диаграма показва десетте областни центъра с най-голям дял на население над тази възраст.

За пореден път Ловеч се намира между 10-те… най-зле. Вижда се, че само Габрово, Силистра, Кюстендил и Перник са с по–лоши показатели. Двадесет от областните центрове в България имат с 2 до 5% но-малко възрастно население. С по-малък дял на възрастни хора са и градове като Димитровград, Мездра, Асеновград, Луковит, Самоков, Свищов.

За да оценим възрастовия дисбаланс на населението, нека сравним съотношението между делът на най-младите (подтрудоспособните) и най-възрастните (надтрудоспособните.)

Габрово Силистра Перник Ловеч Русе Кюстендил Плевен
до15 60 + до 15  60 + До 15  60 + до 15  60 + до 15 60 + До 15 60 + До 15 60 +
11,1 29,7 11,2 27 12,4 25 12,2 24,7 12,2 12,7 13,1 25,4 12,6 24,2

Това сравнение затвърждава представата за един силно застарял Ловеч. Само в 7 областни центрове в България се отчита превес на надтрудоспособните с повече от 10%.  Този факт доказва, че можем да разделим областните центрове на две групи – умерено застели и силно застарели. За съжаление Ловеч е във втората група, при това сред първите 4-5 най-застарели областни градове. Ако обобщим резултатите от сравнителните анализи на най-младия и най-възрастния контингент се налага следния извод- Габрово, Силистра и Ловеч  са в най-тежък възрастов дисбаланс. Тези градове попадат едновременно в групата с най-малък дял млади хора и най-голям брой надтрудоспособни.

Актуалната възрастова структура на Ловеч е неблагоприятна, както всъщност всички демографски характеристи. Нека се опитаме да прогнозираме процеса и да предположим къде ще се подрежда Ловеч със своя възрастов състав след 10 или 20 години. За да скицираме възможната ситуация трябва да анализираме делът на населението между 40-59 години т.е. хората, които ще попълват надтрудоспособния контингент. Ето как изглежда подрежданете на областните центрове  с най-голям дял на население в този възрастов диапазон.

Тук Ловеч не само е в първата десятка, но напрактика дели водеща позиция с Монтана. По-интересно е да видим, кои от по-горе дефинираните, като застаряващи центрове попадат в тази класация.Силистра, Кюстендил, Плевен, Разград, Добрич са отново под прожекторите. Ясно е, че тези градове, както и нашия, не ги чака нищо добро във възрастовия състав. Няма как да не прави впечатление, че в този възрастов сегмент Ловеч, определено, ги изпреварва. Тази ситуация вече поражда съмнения за възможността в бъдеще Ловеч да се окаже най-застарялия областен център. Може би в тази тенденция няма да бъдем сами, а ще ни партнира Силистра, но това, едва ли, има значение. За нас е важно, че Ловеч се очертава като град на двете крайности – най-млако младежи сред областните центрове и най-много пенсионери сред същата категория градове. Тук е мястото да посоча какво означава застаряването на населението и  какви проблеми ни очакват след 5,10 или 20 години.

 

1.В бизките десет години градът ще разполага с все по-застаряваща работна ръка. Това несъмнено ще възпира развитието на нови производства, тъй като всички инвеститори желаят по-млади и образовани работници.

2.Навлизането на все по-големи групи надтрудоспособно (пенсионирано ) население ще повлияят на цялостната икономическа ситуация – обща покупателна способност на населението, данъчни приходи, приходи от такси, които често са намалени за пенсионери.

3.Застаряващото население ще се отрази на възможността да се поддържат редица културни институции (например театър)

4.Градът ще бъде все по-малко възможен център на събития с национално значение – от културен, спортен характер.

5.Застаряването на населението ще се отрази негативно на стратегически за общината отрасли, като туризма. Знае се, че част от туристическите атрктивности са в селски райони, където темпът и мащаба на застаряване е още по-голям.

6.Ще се получи допълнително натоварване на, и без друго доста нестабилната, здравна система. Ловеч страда от хронически недостиг на лекари, като проблемът ще се задълбочи с увеличаването на пенсионния контингент.

7.Необходимост от влагане на повече средства за разкриване на социални услуги или разширяване дейноста на съществуващите. Като се има предвид липсата на сериозни финансови източници, това ще бъде почти непосилна задача за Ловешка община.

8. Тази тенденция трябва да бъде отчетена при разработването на следващия план за развитие 2014-2020. За съжаление в него трябва да се предвидят дейности, които по-скоро са ориентирани към по-възрастно население. Това несъмнено ще се отрази с допълнителна тежест на ниската атрактивност на нашия град по отношение на младите хора.

Чезнещото младо население и прогресията в броя на възрастните са двете страни на един и същи проблем. Дълбока демографска криза, чиито измерения са във всички възможни аспекти. Всеки от тези аспекти трябва да бъде добре проучен и обмислен. Не може с едно и също лекарство да се справиш с бронхит, пненмония и туберкулоза, макар че и трите засягат белите дробове. Така е и с демографските заболявания. Едни са мерките за стимулиране на раждаемостта, съвсем различни за овладяване на младежката миграция, трети за привличане на заселници, Всъщност те са цял пакет от финансови, социални, административни, културни подходи, с добре разчетен ресурс и предвидим краен резултат. Тези мерки могат и трябва да бъдат предлагани само в пакет и то за много дълго време. Защото демографските заболявания на една общност се лекуват бавно и с търпение. Нужни са много средства, компетенции и най-вече желание. Разбира се и сетивност за проблема. През последните десетина години Ловеч е управляван от кметове и администрации, който не полагаха никакви грижи за демографското „здраве” на града. Заради липсата на гореспоменатата сетивност и нужната компетенция. Резултатът е наистина плачевен – Ловеч е в дъното на демографските класации и с най-лошите демографски перспективи измежду всички областни градове.

Напоследък чувам плахи гласове за дискусия по въпроса. Радваме, защото дълго време самотен надувах мегафона, за да предупредя за приближаващата демографска катастрофа. С удоволствие ще подкрепя граждански и професионелен дебат за демографското лечение на Ловеч. Но без участието на тези, които ни набутаха в демографската дупка. Няма как да излекуваме заболяването, ако не отстраним вируса.

С екипа на Казанджиев ще бъдем все по-близо до усвояване на евросредства за строителство на старчески домове, вместо за детски градини!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Ловеч – по-близо до нуждата от старчески домове, вместо от детски градини

  1. ddiddo каза:

    В продължение на дискусията….

    За да намерим решение на проблема е необходим анализ, който да идентифицира причините. Ето част от причините за липсващите млади хора в Ловеч:

    – Липса на работни места, които да задържат млади хора в града
    Става въпрос за нов тип компетенции, които обикновено се намират при младите хора.

    – Миграция на млади хора при търсене на висше образование

    – Ниски доходи, които да осигурят стандарт, който да задържи млади хора
    Всъщност това е групата, която има най-високи очаквания за заплащане, поради планираните лични разходи за образование, деца и забавление, които са средно значително по-големи от другите възрастови групи.

Коментари са забранени.