Изчезващ демографски вид – младеж от Ловеч


Някога се гордеехме, че Ловеч е 50-хиляден град, днес се радваме, че сме поне 36 хиляди. Напук на черногледите, които ни обявяват за 13, 17 и 22 хиляди. Доста повече сме. Нищо, че сме загубили около 7 500 души (17% от населението си) за десет години. Нали сме по-многобройни от жителите на Смолян, Силистра, Разград, Горна Оряховица, Свищов, Севлиево… Пък и все още сме областен център, макар и от най-малките. Разбира се статистиката може да има повече от един прочит. Песимистът оплаква, оптимистът успокоява. Важното и да има прочит и дискусия. Защото тя поне показва загриженост. Това е една от целите на преброяванията на населението. Анализът на тези данни е в основата на всяка прогноза за регионалното развитие. Всеки, който е разработвал или чел общински планове и областни стратегии за развитие, знае че демографският анализ е една от опорните точки за изготвяне на документа.

В развитието на България и Ловешка община предстои нов планов период – 2014-2020. Пред нас е актуализация на стратегическите документи. Затова се нуждаем от трезва, ясна и точна оценка какво се е случило с демографията на нашата община през отминалите десет години. За да формулираме ефективни решения и съответстващи мерки. Със съжаление ще отбележа, че четири месеца след обявяването на предварителните данни от преброяването, не усещам и порив желание за откриване на подобна дискусия в Ловеч. Разбирам Казанджиев и екипа му. Тях ситуацията ги устройва, щом за осем години не предприеха нито стъпка за притъпяване осротата на демографската криза. А и Казанджиев не обича да поема вина, дори когато е очевидна. Учудвам се, че останалите политически формации, обществени организации и НПО-та подценяват проблема и неговите бъдещи последствия. Точно затова публикувах няколко материала с демографска тематика – за да заостря вниманието и посоча опасностите. Вече писах за намаляващия брой на населението, ниската раждаемост, високата смъртност, необратимите миграции. В серия материали ще се спра на най-тежкия демографски проблем за един град – линеещата младост и растящата старост. Ще бъда, както обичайно, обективен и ще построя своя анализ върху прясно публикуваните окончателни данни от преброяването. Те са достъпни за всеки в сайта на НСИ.

Хайде да поразсъждаваме доколко е важен делът на младото население в една община/град. Ще посоча три разбираеми за всички причини:

1.Младите хора поддържат в кондиция възпроизводствения контингент и броя на населението

2.Младите хора гарантират перспективния брой на работната ръка в едно селище. Те са особено ценни за нововъзникващи производства и инвестиции.

3.Младите хора са по-образовани, мобилни, технически подготвени, по-лесно усвояват нови знания и умения.

Чрез тези свои характеристики младежкия контингент пряко въздейства върху всички икономически характеристики в една община/град – настоящи и бъдещи. Влезте в „кожата” на един инвеститор или предприемач и помислете върху простичък казус. Къде ще насочите своите инвестиции и усилия – към град с гарантиран брой (в близките 10-15 години) млада работна ръка или в селище с намаляващ младежки контингент? Сигурен съм, че ще отидете в града с по-младото население. Като имаме предвид горенаписаното нека видим, къде стоим в конкуренцията с другите областни центрове. Диаграмата показва десетте областни центъра с най-малък дял на население до 15 годишна възраст. Да припомня, че тази възраст се счита за подтрудоспособна.

Както обичайна град Ловеч е сред областните центрове с най-лоши показатели.С по-малък дял на най-младия контингент са Габрово, Силистра и Велико Търново. Двадесет и два от областните центрове са с по-голям дял на този възрастов сегмент.Повечето разполагат с 13-14% младо население. С по-добри показатели сред големите центрове са и градове, като Казанлък, Карлово, Червен бряг, Асеновград, Дупница и други. Някой ще кажат какво пък, градове като Габрово, Велико Търново, Русе, Перник имат същите проблеми, а не ги драматизират. Да, но при тях мъждука светлинка, защото броят на младежите бавно нараства. Нека сравним делът на трите възрастови групи, формиращи населението под 15 години – 0-4, 5-9, 10-14 години.

Както добре се вижда във всички представени градове броят на децата в групата 0-4 години е най-голям, а този между 10-14 години – най-малък. Това означава , че във всеки от тях има растяша раждаемост и перспективи за увеличение делът на младото население. Ловеч, единствен сред областните центрове, има намаляващ дял на по-младите групи т.е. най-младите групи са с най-нисък дял. Ситуацията доказва, че раждаемостта продължава да спада, а в перспектива делът на най-младото население ще намалее още повече. Представените факти и диаграми дават основаание за тъжен извод – Ловеч е сред областните центрове с най-малко население и отчетлива тенденция за понататъшно намаляване на младия контингент т.е. още в близките 4-5 години нашият град  ще заеме последно място в тази класация.

Безусловно мрачни перспективи по отношение на младото население. Нека се вгледаме в още един анализ – този за делът на активните млади хора. В следващата диаграма са показани десетте областни центъра с най-малък дял на населението между 20-39 години.
Този път Ловеч е сред трите областни центрове с най-малък дял. При това говорим за популациите от годините с най-висока раждаемост. Просто в този възрастов диапазон са основната част от хората напуснали Ловеч в посока други селища или чужбина. Както се вижда по-голямата част от градовете в тази десятка имат 1-2% повече население в съответната възрастова група. Останалите 17 областни центрове  имат до 3-4% повече население в активна млада възраст. Видно е, че Ловеч губи значително повече население от емиграция в сравнение с останалите областни градове. Иначе казано хората бягат най-много от Ловеч, Разград и Силистра. Ако, обаче, представим подрежането на областните центрове само според населението между 20-30 години, положението става печално. Ето как изглежда редицата на областните градове с най-малък дял на населението между 20 и 29 години.

Горната диаграма показва само едно – че Ловеч има най-нисък дял на население между 20 и 30 години сред всички областни центрове на България. Знаем, че през последните 10-15 години нищожна част от ловешките студенти се връщат в родния град. Но от диаграмата става ясно, че ние сме №1 в България по износ на младежи, при това от най-качествените!

Нека обощим изложените факти. Град Ловеч е сред четирите областни центъра с най-малък дял на подтрудоспособно население, сред трите с най-малък дял на трудоспособни  млади хора,  разполага с най-малък дял сред областните центрове по население до 4-ри годишна възраст и е последен по брой на хората между 20-30 години. Нужни ли са още доказателства, че Ловеч изглежда безперспективно, като демографска прогноза за развитие на младия контингент. Ако мъничко се вгледате в числата със сигурност ще забележите, че:

1.След 10 години работната ръка в Ловеч ще бъде с 5-6% по-малко от сегашната, след 20 години – с повече от 10%! Разбира се при усровие, че  голямата част от младежите останат тук, но тъй като те ще продължават да бягат намалението ще бъде далеч по-драматично.

2.Качеството на работната ръка ще се влоши чувствително, заради намаляващ брой и тенденцията по-образованите да не се завръщат в Ловеч!

3.До 5 години Ловеч ще заеме твърдо последно място сред областните центрове по дял на младите и подтрудоспособните!

4.Икономическите песпективи ще се влошават, поради намаляващото количество и спадащо качество на работната ръка! Логично по-сериозните и песпективни инвестиции ще бъдат отклонени към центрове с по-добри трудови възможности. Любопитен съм, например, как ще окомплектоват човешкия ресурс в новия автомобилен завод, като се има предвид, че общият брой на предпочитаната от тях възрастова група (20-29 години) е малко над 3 хиляди души. Нали разбирате, че тези, които са свободни, компетентни и подготвени са не повече от 10-15% от този брой. А там май се говореше за 2000 работни места.

5.Заради непрестанно намаляващия контингент на най-младите, в близките 10 години Ловеч ще има стагнираща или дори намаляваща раждаемост! Това вещае още по-бързо намаляване в броя на населението!

6.Намаляващият брой на децата ще предизвика големи състресения в състоянието на образованието. Неминуемо ще се разклатят и други социални системи (здравеопазване, осигуряване), заради прогресивното нарастване на възрастните!

Тези процеси ще се случат, дори да вземем навременни мерки. Но ако все пак го направим можем да забавим тяхната динамика и да създадем предпоставки за постепенното им овладяване в една по-далечна перспектива.  Ако продължаваме с управленското безхаберие ще ни застигне истински демографски апокалипсис. Затова е необходимо да започнем дискусия и да обединим усилия в търсене на най-доброто лекарство. Аз ще представя мой пакет от предложения в някоя от следващите публикации с демографска тематика.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Изчезващ демографски вид – младеж от Ловеч

  1. Nikolay Stoyanov каза:

    Фактологията е отчайваща. Крайно необходимо е създаването на обществен съвет ( не Общински съвет) към Градската администрация с една основна цел- Дискусия по крайно наболяли и неотложнш въпроси на управлението на нашия град.
    На всички ни е ясно, че с намалението на населението, намаля и инвестицията от страна на Община и Държава в чисто инфраструктурни проекти: комуникации, пътища и т.н.. След 10 години нада ли някой ще ремонтира водопроводна и канализационна мрежа при условие, че градът ни е под 20 000 жители- това би излязло на бюджета много скъпо.
    Липсата на стратегия през последните 20 години доведе до драстичното намаление на населението в Ловеч. Дребнаво- политическите колаборации на месно ниво лишиха Общината не само от финансов ресурс, но от източник на този ресурс в лицето на работещи фирми и работници. Ако „днеска“ се постави началото на една обмислена и широко обсъдена политика в това направление- резултатите ще се видят след минимум 10-15 години.

  2. ddiddo каза:

    Изключително добър анализ! Поздравления!

    Ще добавя само още някои бележки по отношение на качеството на работната ръка и младите хора. По принцип рядко ще видим инвеститор като Грейт Уол, който ще тръгне да обучава специалистите си от нула. Обикновено в анализа на инвестиционната среда се изследва качеството на работната ръка. В този смисъл Ловеч вече има проблем и не е атрактивен за инвеститори. Освен локацията, която не е достатъчно добра спрямо конкурентни градове, имаме и проблем с компетенции, свързани с новите ИТ технологии, които липсват на местния пазар на труда. В съвременния бизнес това е задължителна основа, наред с английския език на B1-B2 ниво поне. В Ловеч липсва, защото това е поколенчески оправдано. По-възрастните хора имат няколко причини за резистентност при усвояване на подобни нови знания. Поради тази причини и невъзможността на Ловеч да произведе подобни кадри и да ги задържи се стига до ситуация, при която инвестотор на пазарен принцип няма как да прояви интерес към региона.

    Все още тези негативни тенденции могат да бъдат обърнати. Но затова проактивните действия на общинската администрация и цялата местна общност трябва да започнат веднага. Иначе както е споменато в статията, скоро няма да има с кого да се направи необходимата промяна. Нека не забравяме, че направените прогнози по-горе са все пак линейни функции на сегашната тенденция. За съжаление практиката показва, че негативните ефекти от проблемите ускоряват тенденциите в геометрична прогресия.

    Бизнеса и социалните услуги, които изискват младите хора за да останат в града стават все по-скъпи заради икономията от мащаба, която намалява с всеки изминал ден. На път сме да се превърнем в красиво градче, близо до природата, колкото всяко едно село, но далеч от пазарите и от необходимия икономически мащаб за град.

Коментари са забранени.