Един щастлив оранжев фен


Преди няколко дни посетих стадион „Българска армия”. Както е известно там се проведе фестивалът Sofia Rocks. Не бях влизал на Армията от времето, когато бях студент т.е.около 19 години. Оказа се, че почти никакви реконструкции и подобрения не са правени в десетилетията на демократично развитие. Точно обратното – стадионът изглеждаше занемарен, порутен и изоставен.

Днес наминах през градския стадион в Ловеч.  Изглеждаше почни неузнаваемо. Видимо оставаха малки довършителни работи, но стадионът е заприличал на едно модерно европеско спортно съоръжение. Знам, че е клише, но не може да не възкликна, че няма такъв стадион в България. С почти 100 % покрити места, с журналистически кабини, съответстващи на най-високите европейски изисквания, с комфортни ложи. Скоро ще има най-модерните видео табла и най-доброто осветление в България. Всъщност за около 100 дни (в рамките на две лета) бе вдигнат почти нов стадион. За 13 години този стадион претърпя четири реконструкции и „глътна” между 11 и 14 млн. лева! В  резултат „Литекс” е изиграл само 6 евромача на чужд стадион! Всички останали са играни в Ловеч, а от това лято стадионът може да приема и срещи от групите на Шампионската лига. Стига да влезе, разбира се. Наистина няма такъв стадион. Убеден съм не само в България, но и в доста от балканските страни.

Съвсем умишлено започнах, посредством  сравнение с „Българска армия”. Нямам представа какви пари са влагани в софийския стадион, но въобще не личи. За последните 19 години ЦСКА е изиграл над 80 евромача, управляван е от няколко собственика, но никой не се е погрижил да направи стадион, достоен за традиционен евроучастник. В „Левски” ситуацията не е много по-различна.

Преките впечатления от руините на Армията и великолепното съоръжение в Ловеч ме накараха, за пореден път, да се чувствам щастлив футболен фен. Наистина имам всички основания да се считам за късметлия, като любител на тази вечна игра. До преди 13 години не съм и допускал, че ще видя местен отбор, който мери сили с „Левски” и ЦСКА! Не съм и мечтал, че ще мога в родния Ловеч да аплодирам четири шампионски титли и още толкова купи на България! Не съм вярвал, че под „Стратеш” ще гледам мачове от европейските турнири и гастроли на такива имена като Астон Вила, Хамбургер, Алкмаар, Страсбург, Генк, Панатинайкос, АЕК! Не съм и помислял, че напукания и обрасъл в трева градски стадион ще се превърне в арена, присъща на отбор от най-развитите футболни нации! Съзнавам, че футболните фенове след 10 години ще наследят всичко това, но няма да могат да му се насладят така, както аз го чувствах в отминалото десетилетие. Защото те няма да помнят отбора, който крета във втората половина на Б група и се бори да оцелее. Днешните фенове се раждат със самочувствието на футболни аристократи, защото имат отбор от елита на родния футбол. Аз  преживях  битката на „Литекс” да стане част от елита. Видях превръщането на футболната Пепеляшка в истинска принцеса. Бях свидетел как град без традиции се утвърждава като национален център за създаване на футболни таланти, а една окаяна поляна става най-добрият стадион в България!

Усещането, че съм щастлив футболен фен има още два нюанса – шансът да видя България четвърта на футболен мундиал (сигурен съм, че друго поколение няма да преживея тази истерия) и късмета да съм съвременник на футболното съвършенство „Барселона” (няма съмнения, че днешната формация на каталунците ще остана завинаги най-великата футболна формация в историята). Добавям, тези факти, само за да подчертая, че наистина съм имал късмета да се родя точно, когато трябва.

Въпреки това най-сериозният символ на футболното щастие е ловешкия „Литекс”. С всичко, което е постигнал като успехи, трофеи, инфраструктура, имидж. Пак с него са свързани и резервите, за да стане щастието още по-пълно. Този отбор вече десетилетие сбъдва мечтите още преди да са се родили в главата ми. Научи ме, че щом става дума за „Литекс” и футбол може да си пожелая и немислимото. Например групи на шампионската лига и гастрол на фантастичната Барса… под хълма „Стратеш”.Е сигурно футболните анализатори смятат това за невъзможно с привлечените играчи от плажната лига на Бразилия. Да, но те смятаха за невъзможни четирите шампионски титли, над петдесетте евромача и строителството на непосилен за грандовете стадион. И не познаха.

Така, че нищо не ми пречи да мечтая. Най-малкото, че тази есен ще гледам футболни срещи от еврогрупи, наслаждавайки се на комфорта на новата футболна арена и в компанията на десетина хиляди оранжеви фена. Както се казва – Дай Боже!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.