Нощ, разтърсена от рок и тийнейджърски спомени


Беше началото на 80-те години, от вече отминалия век. Като тинейджър попивах всякакви социални и културни влияния. С особена страст се палех по всичко, отричано от официалната пропаганда. А това бяха години на апогей за хард рока и растяща популярност на хеви метъла. Разбира се бунтарската музика на младото поколение бе политическо и културно табу в България.Може би точно за това бързо обикнах твърдия рок. Тогава не знаех английски, не разбирах и дума от песните на многобройните банди. Но ритъмът на тази заразяваща музика ме зареждаше. Когато я слушах изпитвах особено усещане за свобода. Чувствах се бунтар просто, защото властта ми я забраняваше. По-късно, когато се научих да разбирам английските текстове, осъзнах, че  инстинктът на моето младежко сърце не ме е подвел – рокът е свобода и бунт срещу всичко, което поробва душата. Но да се върна на онези сладки тинейджърски години.  Тогава за пръв път чух имената на гениалните музиканти и вокалисти, създали легендарни рок банди. Един от тях бе Дейвид Ковърдейл. Разказите на големите батковци го бяха превърнали в истински герой за моето младежко съзнание. Сега разбирате защо “Whitesnake” и  Дейвид останаха завинаги част от онзи неповторим teen spirit. Скътан някъде дълбоко в душата ми. Рано или късно животът ти дава повод, разрива душата ти и пуска духа от младежките години – с красивите спомени и възкресени емоции.

Нощта на Sofia Rocks наистина разтърси душата ми, освобождавайки духът на най-щурите ми младежки години. Върна ми щедро част от онова, което комунизмът ми отне преди десетилетия. Едно намигване на съдбата, вдъхновено отново от… teen spirit. Странно или логично, но тази среща с младостта ми бе напоена с тинейджърската емоция на двайсетина момичета и момчета. Ужасно ви благодаря, мили приятели от страхотния ми „Д” клас, за жеста, позволил  да се докосна до магията и духа на тинейджърските си години! Бъдете убедени, че ще помня завинаги този концерт, както и порасналите хлапета, подарили ми нощ на въодушевяващи емоции и незабравими спомени!

Съвсем не искам да подценявам изявите на Slade, Saxon, Mike & Mechanics. Техните сетове бяха силни, зареждащи и изпълнени с хитове. Свириха и пяха песни, обичани от феновете на рока. Но музикалния оргазъм настъпи с шоуто на рок-легендите Whitesnake и Judas Priest! Всеки, който е гледал класиците познава въздействащото излъчване на техните представления. Съвсем не искам да говоря за това, а за усещането.

Усещането, че въздухът е зареден със свобода. Чуваш я в текстовете, чувстваш я в ритъма, поемаш я с всяко вдишване.  Кънти в съзнанието ти и кара душата  да пулсира с всеки акорд на твърдия  рок. Стремиш се да поемеш двойна доза от тази свобода – една за онова момче, израсноло през 80-те със задочната вяра в рока. Усещаш как срещата с титаните на рока те връща на вярната писта, зарежда те с независимост и съпротива и те вдъхновява да преследваш себе си, да бъдеш себе си, да отстояваш себе си!

Усещането, че тези групи са наистина магнетични. Завладяващо сценично поведение и неподражаемо излъчване към аудиторията. Знаех, че Дейвид е харизматичен. Така ме учеха батковците от тинейджърските спомени. Снощният контакт разшири харизмата до аура. Всяка минута от пърформънса на Дейвид бе вдъхновяваща. Финалът – разчувстващ. Стотици пъти съм слушал Soldier of Fortune. Никой от тях не може да бъде сравнен с уникалното удоволствие да я чуеш на живо с гласа на човека, дал живот на легендарната балада преди повече от 37 години! При това акапела! Нама как да модмина и завладяващото въздействие на Judas  и Роб Халфорд. Здрав метал и бясно темпо – аргументите, които ми напомниха защо се влюбих в твърдия рок преди повече от три десетилетия. Подсладено с удоволствия за сетивата – удивително сценично поведение и взривяващи емоциите пироефекти!

Усещането за респект към твоята дребна личност. Страхотно е да чувстваш, че от сцената струи любов, макар че си един от десетките хиляди. Виждаш го в стремeжа на Дейвид и Роб да не пропуснат нито сектор от зрителската аудитория. Разпознаваш го във всеотдайността на Judas. Групата направи шоу с продължителност от фантастичните за България  два часа и двадесет минути. Завръщаха се на сцената за няколко биса и имах усещането, че могат да продължат да свирят до изгрев (концертът им завърши малко преди 2 часа). Дейвид и Роб приключиха своите концерти наметнати с българското знаме. Жест на очевидно уважение към България и многохилядната аудитория. Няма значение, че може би, изразяват същото отношение към знамената и на други страни, в които свирят. Въодушевяващо е да видиш българското знаме в ръцете или на плещите на групи, които същата тази българска държава забраняваше. Блестящо помирение с историята и своеобразен сарказъм към онези, които изтекоха в нейното минало!

Усещане за общност. Страхотно е да видиш десетки хиляди души, които изпитват твоето вдъхновение и споделят емоцията. Хора, заразени от духа на свободата и любовта към рока. Способни да дишат и живеят в един и същ ритъм, поне през тези няколко часа на музикално пиршество. Хора, които пеят бунтарски рефрени, с грейнали от радост очи!  Сноши, на „Българска армия” видях толкова много интелект  и образовани хора, колкото на твърде малко други музикални партита. Не е важно дали ми вярвате, защото както пее Дейвид Ковърдейл  „Here I go again on my own , goin’ down the only road I’ve ever known”.

Да, след снощното изживяване отново повярвах, че има смисъл да вървиш по самотната улица на мечтите. Със своите мечти и своята свобода! And I’m gonna hold on for the rest of my days!

Thanks, Whitesnake! Thanks, Judas Priest! Благодаря приятели, от този заседнал в сърцето ми „Д” клас!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на музика. Запазване в отметки на връзката.