Сърце от Езиковата


Ще ви разкажа история – за един жак и едно сърце. На някой ще се стори банална, на други – скучна или странна. За мен, обаче, беше трогателна. Затова реших да я разкажа.

През уикенда педагогическият състав на Езиковата участва в обучителен семинар в град Априлци. Нашата страст към ученето е добре известна. Но както Луната има тъмна страна, така и ние, преподавателите от Езиковата, имаме свои малко познати навици. Например да релаксираме качествено и да вихрим здрави купони. Както си му е реда и този път бяхме добре подготвени – с десетки гигабайти разножанрова музика. Само, че се натъкнахме на досадна пречка Оказа се, че не можем да свържем нашия лаптоп с остарялата музикална система на домакинстващия хотел. Един нищо и никакъв жак ни делеше от блаженството да забъркаме поредния ЕГ купон. Нали се сещате какво е жак – онова нежно кабелче, дето кара устройства от различни епохи да си сътрудничат в името на настроението. Та заради този аксесоар пропадна петъчното денс парти.

За да не пропуснем и втория шанс започнахме трескаво търсене на решение. Ама къде в Априлци, и то през уикенда, ще намериш жак. Тогава някой спомена името на Христина, очарователно момиче от В клас на випуск 2007, естествено на Езиковата.Намерихме момичето в хотелчето, за което се грижат с приятеля си. Още със срещата лицето на Христина грейна от радостна изненада. След като разбра за нашия проблем незабавно свали кабела между телевизора и DVD-то, извинявайки се, че в момента с друг не разполага. Този кабел не вършеше работа, но Христина не се спря през целия следобед, носейки нови и нови и жакове, докато намерихме нужния. Имах чувството, че е готова да преобърне всички квартали на Априлци, но да услужи. Благодарение на нейната сърдечност и  усилия  имахме своята купунджийска вечер, но като че ли с градус по-жарко настроение.

Съзнавам, че това момиче не ни бе длъжно с нищо. Имаше толкова алтернативи за реакция – можеше безразлично да свие рамене, да се извини и да ни остави сами с проблема си, да се откаже след първия опит да помогне. Само, че Христина вложи цялото си старание и сърце, за да ни намери това, от което се нуждаехме – някакво си кабелче. Винаги съм казвал, че най-истинските чувства са в малките жестове. Не знам дали нашата балканска възпитаничка го знае, но постъпи като човек, готов на всяка цена на върне любов на своето училище и своите учители. Точно като всеки, заразен с вируса на езиковския дух и белязан завинаги с безрезервната съпричастност към езиковската общност. Защото не се съмнявам, че това момиче ще подходи с още по-голяма любов и всеотдайност към своите съученици и всеки, търкал чиновете на тази вдъхновяваща гимназия.

Сигурен съм, че тази история ще се стори твърде семпла и преекспонирана за някой читатели. Не се сърдя. За да бъде разбрана трябва да си глътнал своята доза от Духа на Езиковата. Истински заразените ще разберат, че смисълът не е в жака , а в сърцето, от което пулсира готовност да помагаш на своята общност, своите съученици, своите езиковски приятели. Сигурен съм, че всеки езиковец знае подобни истории със съвсем други локализации и герои. Но с един и същи емоционален заряд – желанието да разтвориш сърцето си за всеки от общността.

В началото споменах, че искам да ви разкажа история за един жак и едно сърце. Излъгах ви. Разказах ви история за едно сърце. От Езиковата! Жакът бе далеч по-маловажен. Въпреки, че с него Христина ни подари една запомняща се купонджийска вечер.

Благодарим! Най-вече за сърцето!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.