Рок в минало време


Фен съм на рока от тинейджърските си години. Тогава ми забраняваха да го слушам. Въпреки това, непрестанно разменяхме касети с последните шедьоври на водещите хард и метъл банди. Мечтаех за шанса да ги видя и чуя на живо.

След рухването на комунизма тези мечти се превърнаха в реалност. Една след друга най-великите рок групи забиха на българска сцена. Съдбата се оказа още по-щедра. Някой от легендарните рок банди дойдоха на крака в моя роден Ловеч. Шокиращо на фона на икономическия статус и музикалните традиции на града.

Трябва да благодарим на кмета Казанджиев за смелостта да предприеме авантюрата „Ловеч рок-фест” . Но ще бъда некоректен, ако не признем многократно по-голямата заслуга та Гриша Ганчев, който подари на Ловеч незабравимите спектакли.

Не е ли потресаващо, че край Осъм звучаха световните хитове на “Uriah Heep”, “Nazareth”, “Smokie”, “Slade”, “Europe”, “Twisted sister”, W.A.S.P., “Bonfire”, “Dokken”.

            Ловешкият фестивал (без значение рок, мюзик или парти) се превърна в най-значимото събитие в града. Във фестивалните дни се събираха гости, решително надвишаващи броя на жителите в цялата община.  Фестът осигуряваше забележителни приходи за препълнените хотели и търговския сектор в града. В дните и вечерите на фестивала заведенията работеха на максимален капацитет, нещо непостижимо за все по-обезлюдяващия се Ловеч. Иначе казано, ловешкият фест изглеждаше начинание с огромен туристически и бизнес потенциал.

За съжаление рокаджийското щастие се оказа мимолетно. След четири поредни издания майското музикално събитие бе прекратено. Оправдания много – криза, скъпа издръжка и т.н. Истината, обаче, е само една. Човекът, който финансираше удоволствието на гражданите и PR-а на администрацията, затвори кранчето. Може би, защото не получи подкрепа от други бизнес среди и Община Ловеч.  Факт е , че общината организираше събитията  без да се бърка в джоба, разчитайки само на щедростта на Гриша Ганчев. Струва ми се, че за четири издания местната администрация така и не разбра икономическата полза от развиването на събитиен туризъм. Точно затова ловешкият музикален фест не намери постоянно място, нито в културния календар на града, нито в програмата за развитие на туризма.

Вероятно ще ме апострофират, че подобни събития се правят с много пари, които не са по-възможностите на общината. Не го оспорвам, но алтернативи имаше и продължава да има. Фестивалът може да бъде съкратен до два дни и проведен с платен вход. Моделът на Каварна – великолепно работещ, печеливш и най-вече превърнал града в рок-столица на България т.е. класически пример как се прави събитиен туризъм.

Ето  тук са разликите между малката Каварненска и Ловешка община. В Каварна гледат на всяко събитие като бизнес начинание. В нашата община виждаме събитията само откъм техния  PR блясък. Рок фестът край морето оцеля, защото е замислен и се осъществява като бизнес инициатива, която се самоиздържа. Нашият фест замря, защото разчиташе спонсорите да плащат целия масраф. Две различни концепции – два противополжи икономически резултата.

Четирите издания на ловешкия музикален фест ни дариха с много удоволствие, но и със сериозни поводи за размисъл. Някак лековато пропиляхме един неочакван шанс да разгърнем туристическия потенциал на града. Всъщност както нехайно постъпваме с моного от същестуващите туристически ресурси и атракции, за които писах в по-предни публикации.

Надявам се, че следващият кмет и новата администрация ще вложат повече инициативност и бизнес нюх в развитието на туризма. Ще ми се да се завърнат към идеята за организиране на традиционно музикално събитие. Разбира се на съвсем нова икономическа основа – в никакъв случай толкова протяжно и безплатно. С ново качество и хъс да наложат събитието в националния културен календар. За качествен продукт с готовност ще платим всички – и ловчалии и гостите на града. Рок феновете уважават цената на истинската музика.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, култура. Запазване в отметки на връзката.