Ловеч – туристически тигър, но хартиен


Преди няколко месеца, моя позната, отвори тема в един фейсбук форум, посветена на туристическите забележителности на Ловеч.  За съжаление дискусия се оказа кратка и твърде вяла.  Безразличието на местната общонст не бе изненада.  Общественият инетрес не е сред житейските приоритети на ловчалии. Гражданската позиция – още по-малко.

От миналата седмица вестник ”Стандарт” организира оригинално допитване до българите. Допсукам, че много от читателите знаят за анкетата  „Чудесата на България” .  Целта е с граждански вот да бъдат определени най-значимите културно-исторически забележителности на България.  Прерових подробно 50-те „чудеса”,  предложени са всенародно одобрение. За съжаление не открих ловешка забележителност. Ще кажете: Хайде стига драми и пресилен местен патриотизъм. Не може да сме сред подправките на всяко гърне. Да, ама не! Защото Ловеч има поне две забележителности, достойни да се мерят с предложените – Ловешката крепост и Покритият мост. Далеч съм от идеята да обвинявам организаторите. Те прелгат това, което се е запечатало в съзнанието, като значима историческа ценност.  Иначе казано, сложили са на тезгяха туристическите продукти, което са най-добре опаковани и етикетирани.

Всеки знае че Покрият мост е архитерктурен шедьовър с балканска (не само българска) уникалност. Ловешката крепост, пък, има двойна историческа стойност. Тя е едно от най-старите военно-отбранителни съоръжения на българите и пази спомена за ключовия, в хода на историята, Ловешки мир. Не искам да се впускам в полемики, още по-малко да обиждам някого, но културното значение и туристическа  атрактивност на крепостта надвишава чувствително стойността на много от руините, предложени в анкетата (нека всеки се убеди тук).

Сигурен съм, че гореизложената теза ще получи подкрепа поне сред интелигентната и исторически грамотна част на ловешкото граждансктво. Защо тогава нашият град и неговите забележителности не попадат в културно-историческата палитра на „Стандарт”?.

Ще се опитам да предложа няколко възможни причини. Съвременният туризъм е преди всичко реклама.  Туристическите забележителности са подаръци на историята или природата.  Те се превръщат в атракция,едва когато ги излъскаш, опаковаш и поставиш на видно място. Хайде да помислим. Лъснахме ли ги до блясък?  Какво желаем да покажем на туристите – Духът на средновековна България или кича на пласмасовите седалки и дървената сцена, които „нахакахме” до руините на ранноисторическата църква?  Комерсиализираната история не може да бъде автентична. Същата комерсиализация тегне и над строителното чудо, свързващо новия и стария град. Вместо улица на занаятите (както пише в туристическата стратегия) странен пазар, от който можеш да си купиш дрехи, дискове и стоки с марка „всичко за лев”. Близо една трета от дюкянчетата пустеят и трупат дебели пластове прах. Лишен от живот ,мостът не може да бъде туристическа атракция, още по-малко значима.  Поставихме ли на националния тезгях тези туристически продукти? Да сте чули за целенасочена реклама, популяризираща местните туристически атрактивности? Да знаете за събитийни кампании с акцент върху моста, крепостта или „Вароша”?  Хайде разровете интернет със съответните ключови думи и ще се убедите, че сме направили осъдително малко за да популяризираме уникалността и културно-историческата стойност на нашите туристически атракции.

Самочувствието на местните хора не прави туристическите стойности по-големи.  Но е част от умението на общността да се експонира в най-добра светлина. Не случайно започнах с апатията по повод на една туристическа дискусия. Ние не умеем да се изфукаме с даровете на природата и времето, а искаме България да се гордее с нашите забележителности.  Ние сме безралични към своите исторически паметници, а очакваме отношение от другите общности. Ние не усещаме своята уникалност, а се учудваме, че другите не я арзапознават.

Липсата на смислена общинска политика и нихилизмът на една местна общност са в състояние да неглежират всяка историческа находка, паметник или ценност. Независимо от тяхната уникалност.  Фактът е подтискащ, но надявам се отрезвяващ – към момента Ловеч не присъства на българската карта със значими исторически обекти.  Въпреки общинската стратегия и нестихващите общения. Туризъм се прави с желание, пари и интелект. С хартиени трактати не става.

От това, че не попадаме в анкетата губим всички – финансиране от държавата и приходи от заинтигуваните туристи. Още един пропуснат шанс за реклама и икономическо оживление.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.