Младостта си отива…


Спомняте ли си Ловеч от нашите тинейджърски години. Аз изживях тази неуравновесена възраст през 80-те. Тогава младостта на Ловеч прекарваше своите романтични вечери на чашка водка или горещо кафе в някое от многобройните градски заведения. Спомням си, че в моята компания дежуряхме със задължението да пазим места в някое от модните, по това време, кафененца. В онези години култувите заведения, като кафене „Вароша”, „Орбита,”, „Люспата”, „Епруветката”, „Туриста” пращяха от посетители.  С носталгия си спомням готините вечери, прекарани в препълнените заведения, озарени от лъчезарни лица и звънлив тийнейджърски смях.

Днешните младежи не са много по-различни от нас. Те също обичат шумните компании, развлеченията и заредените с настроение вечери. Но са принудени да живеят в скучен, празен и безинтересен град. Дори днешните заведения са безлюдни, тягостни и подтискащи.

Днешнитее младежи трудно понасят сивотата на своя роден град. Те растат с отегчението от ловешката действителност и мечатата да се маханат от  скучния живот. Сякаш са  осъдени да изтърпят с примирение първите деветнадесет години от живота си в сивотата и еднообразието на смазващата провинциалена действителност. 

Сигурен съм, че днешните младежи обичат Ловеч не по-малко от нас, тинейджърите от 80-те. За разлика от нас, обаче, чакат с нетърпение пълнолетието  за да да избягат.  „C’est la vie” ще въкликнат  философите. Младостта винаги ще бъде привлечена от блясъка и възможностите на големия град. Едно удобно оправдание за общност, която не полага никакви усилия за да създаде алтернатива и хоризонт на своето младо поколение.

Пишем концепции, чертаем стратегии, подреждаме планове, откъснати от потребностите и очакванията на ловешките младежи.  Така създаваме социална среда, които не открива, а затваря възможности, не формира привързаност, а трупа отчуждение към родния град. Младите хора имат всички аргументи за да искат да избягат.На този етап Ловеч не може да им осигури очакваните публични услуги или икономически алтеранативи.

Днешният Ловеч им предлага нереформирано и изостанало от духа на времето образование. Ловешките училища предоставят  обучение за някой от най-ниско квалифицираните професии или специалности по отдавна изчезнали производства в нашия град.  Прибавете и пропуснатия в миналото шанс Ловеч да се превърне в център на висшето образование.

Ловеч не може да предложи задоволителни икономически перспективи. Градът преживя грандиозен  стопански  срив, а управленската администрация, така и не успя да създаде надеждни алтернативи. Към момента нашата община предлага непривлекателни трудови възможности. Младите хора вече не жалаят да бъдат сервитьори, шивачки или продавачки.По-добрите професионални позиции са малко на брой, трудно достъпни и прекалено скъпи (в буквалния смисъл на думата).Местният трудов пазар е не само свит, но и ниско платен. Всяко прагматично младо семейство ще избере двойно по-високия жизнен стандарт  на повечето области центрове пред сиромашкото съществуване в родния Ловеч.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Младостта си отива…

  1. racheldimitrova каза:

    Впечатлена съм!
    Има само едно нещо, с което не съм съгласна. Да, тийнейджърите твърдят, че обичат Ловеч, но не оставам с такова впечатление. Ако беше така защо чакаме с нетърпение да заминем на гости при приятели в София и защо се оплакваме постоянно, че няма къде да идем, че града ни е скучен, че познаваме всички и ни е омръзнало да обикаляме едни и същи места, да виждаме едни и същи лица? Истината е, че единственото, което задържа тийнейджърите в Ловеч, е родителския контрол и навика да живеем по този отегчителен начин. Какво имаме в Ловеч, което нямаме в процъфтяващите градове?
    Никой от нас не е доволен от училището си напълно, всеки има проблем както с родителите си, така и с учители. Никой от нас не ходи на училище с желанието да учи, никой не се прибира, защото изгаря от нетърпение да види родителите си. Истината е една и е сурова – ние сме все още тук, защото нямаме свободата да избираме къде да бъдем. Намираме утеха единствено в срещите с приятелите си, а вече дори те не са разнообразие, тъй като не срещаме нови хора и не ходим на различни места.
    В заключение, ние, тийнейджърите, не обичаме Ловеч. Ако го казваме, то е само защото чувстваме потребност да лъжем себе си, за да не се отчаем съвсем от града си.
    Като ученичка, която живее в Ловеч без родителите си и прекарва доста уикенди в София, мога да дам един пример. Не исках да се местя с майка ми в по-голям град, тъй като си мислих, че в Ловеч

  2. racheldimitrova каза:

    Впечатлена съм!
    Има само едно нещо, с което не съм съгласна. Да, тийнейджърите твърдят, че обичат Ловеч, но като един от тях не оставам с такова впечатление. Ако беше така защо чакаме с нетърпение да заминем на гости при приятели в София и защо се оплакваме постоянно, че няма къде да идем, че града ни е скучен, че познаваме всички и ни е омръзнало да обикаляме едни и същи места, да виждаме едни и същи лица?
    Истината е, че единственото, което задържа тийнейджърите в Ловеч, е родителския контрол и навика да живеем по този отегчителен начин. Какво имаме в Ловеч, което нямаме в процъфтяващите градове?
    Никой от нас не е доволен от училището си напълно, всеки има проблеми както с родителите си, така и с учители. Никой от нас не ходи на училище с желанието да учи, никой не се прибира, защото иска да види родителите си. Истината е една и е сурова – ние сме все още тук, защото нямаме свободата да избираме къде да бъдем.
    Намираме утеха единствено в срещите с приятелите си, а вече дори те не са разнообразие, тъй като не се запознаваме с нови хора и нямаме разнообразни забавления.
    В заключение, ние, тийнейджърите, не обичаме Ловеч. Ако го казваме, то е само защото чувстваме потребност да лъжем себе си, за да не се отчаяме съвсем от града си.
    Като ученичка, която живее в Ловеч без родителите си и прекарва доста уикенди в София, мога да дам един пример. Не исках да се местя с майка ми в по-голям град, тъй като си мислих, че в Ловеч имам всичко, от което се нуждая – приятели, добро училище с добри преподаватели и любимо заведение, в което да прекарвам вечерите си. След година самостоятелен живот разбрах друго. По стечение на обстоятелствата често пътувах до София за последните 8 месеца. За няколко седмици прекарани там се запознах с много хора, някои, от които могат да ми помогнат с бъдещата ми реализация. Запознах се с хора с моите интереси и отидох на места, където разнообразието е на лице и наистина открих себе си сред тези нови личности около мен. Запознах се дори с преподавател от университета, в който възнамерявам да кандидатствам и въпросният професор може да ме подготви за следването ми след 12 клас. Това се случи за 4 дена в столицата. За четири дена там успях да избутам приоритетите и себе си с метри по-близо до реализация. За 3 години (откакто уча в гимназия) в Ловеч постигнах многократно по-малко. Вместо това пропуснах шанс да уча в по-голям и процъфтяващ град, отегчих се от живота си на тийнейджър в Ловеч и продължих да градя глупави провинциални предразсъдъци.
    Родителите ми не ми липсват, тъй като се чувам с тях всеки ден, виждаме се сревнително често. Разбрах, че тийнейджъри с изградена индивидуалност в Ловеч няма, няма и да има, докато в главите им се наливат едни и същи мисли, от едни и същи хора, събития и интриги. Харесвам училището си и почти всичките си преподаватели, но намразих предмета, с който искам да кандидатствам заради преподавателя ми и заради бездействието на хората, от които се очаква подрепа, а именно класен ръководител, доректор и педагогически съветник.
    Да обобщим, аз съм тийнейджър от Ловеч. Живея сама, убивам амбициите си заради един от учителите си. Не намирам хора, с които да ми е интересно да общувам. Приоритетите ми ме водят към друг град, но не мога да замина, защото все още родителите казват „да“ или „не“.
    Не знам дали ви стана ясно за какво говоря. Г-н Райнов е прав, но пропуска малкия факт, че не обичаме града си, няма и да го обикнем, ако нещата рязко не се променят.

  3. momakat каза:

    Аз пък искам да кажа, че Ловеч не е скучен град за учениците. Какво се иска от един ученик – да си гледа учението и всичко останало е безгрижие. Въпросът е как ще си подредиш това безгрижие. Ние на времето нямахме и половината от заведенията и възможностите, които имат сегашните тинейджъри. Но не сме скучаели. Всичко зависи от хората, с които си и които са около теб!
    Ние може да не сме учили като хората, ама поне уважавахме учителите. Имахме респект от тях. А сега е просто трагедия.
    Та искам да кажа, че дори на място като ловеч, където времето е спряло, винаги може да ти е забавно, ако си ученик. Но зависи какъв си ти и какви са хората около теб.
    А днешните тинейджъри, в по-голямата си част, са плитки откъм желания, прости откъм емоции и всичко е сведено до първичните инстинкти и потребности. Разбира се има изключения, но те са по-скоро, за да потвърдят правилото.
    И аз обичам града си, даже прекалено много, но той не ми дава това от което имам нужда и това което търся не мога да намеря там. А когато това се промени съм готов да се върна.

Коментари са забранени.