Оранжево настроение


Тази вечер съм в готино настроение. Всъщност винаги ми е гот, когато напердашим Левски.  Този път , обаче, шамаросахме прехвалената синя селекция с характер и мъжка битка. До тази вечер „Литекс” не бе обръщал  мач с „Левски”. Тази път го направи така, както винаги съм искал да играе моя отбор срещу медийните галеници.

Иначе всичко протече  в традициите от последните две години. „Левски” пак не можа да спечели, пак отнесе два гола и пак завърши в намален състав. Е този път не получи два червени картона, само защото бяха пожалени от съдията в онова забележително меле в средата на първото полувреме.”Литекс” пак спечели, пак е първи и поставя нови рекорди – вече 20 поредни домакински мача без загуба за шампионата на България.

В кацата с мед има и лъжичка катран. Ловчалии за пореден път проявиха своя провинциален манаталитет и останаха в къщи.  Там при ракийката и салатката, където впрочем ловчалията посреща всички значими събития в града. Ако не друго пред телевизорчето е по-евтинко и по-топличко. Като типичен еснаф ловчалията трудно се ангажира с подкрепа за каузи с неясен изход. Нищо, че утре ще се дуе с успеха. Кои ли ще знае, че неговото  място на стадиаона остана празно тази вечер?

Тези, които истински обичат символите на Ловеч все пак бяха там. Малко, но верни! И не жалиха сърца и гърла за успеха.

Тази вечер ще си легна в чудесно настроение. Още по-хубаво е, че утре ще се събудя с весела душа. Въпреки, че градът ще бъде същият – с битовите неуредици, разбитите улици, бедните хора,  равнодушните граждани и отборът, който май не заслужава. Но на мен ще ми бъде леко и оранжаво! Също като тази вечер!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.