Граждани и поданици


Когато обществото не се възползва от предоставените му права, властта се чувства изкушена да му ги отнеме.С тази мисъл американския мислител Джон Ролс обяснява значението на гражданското общество в съвременния свят. Модерните европейски общества великолепно съзнават рисковете от гражданската апатия и често изливат огромни дози обществена енергия  за да контролират своите политически елити.  Няколко, случайно съвпаднали, събития ми показаха една от възможните причини за огромната икономическа пропаст между проспериращите европейски държава и „буксуващата” България.

През уикенда посетих Гърция. Тук няма да занимавам уважаемия читател с моите впечатления от южната съседка. Няма да ви досаждам с патетика за гръцката история, традиции, култура. Ще споделя наблюденията си върху нещо значително по-езотерично –  гръцкия дух, без който нямаше да съществува никой от гореспоменатите символи на древната държава.Изумително е как гърците са успели да пренесат през хилядолетията античния стремеж към свободата и волята да защитаваш своите права и ценности. Духът на съвременна гражданска Гърция бе най-ярко обрисуван от нашия солунски гид, етническа българка,  омъжена в Гърция и попила народопсихологията на този южен народ. Разказвайки за безплатното висше образование и безплатните студентски общежития екскурзовотката гордо заяви, че „ Тези права са извоювани от гръцкия народ за неговите деца. Защото в капиталистическа Гърция нищо не се дава даром!”. Думите прозвучаха наистина убедително, защото този народ вече шест месеца е по улиците и защитава своите права и социални придобивки. И въпреки кризата, заплахите на международните финансови институции, опасенията на ЕС,  продължава да респектира своите управляващи. Няма значение дали протестира срешу пенсионната реформа, икономиите в обществения сектор, агросубсидиите или либерализирането на транспорта. Тези хора се борят за своите права и своя стандарт!

В същото време, през последните два дни, Франция е блокирана от общи стачни действия срещу пенсионната реформа на президента. Милиони хора, от всички браншове, са на улицата само защото посягат на тяхното право да се пенсионират на 60 години (проектът предвижда увеличение на възрастта до  62 години). Французите, добре знаят силата на масите променяли хода на историята от времето на Френската революция до отстраняването на президента Де Гол. И подобно на гърците защитават своите социални права безкопромисно.

Ако сте забелязали и в двата протеста се изправят срещу пенсионна реформа и увеличаване на пенсионната възраст. Подобна реформа се обсъжда и  в България, а нейния окончателен вариант анонсира увеличение на осигурителния стаж (разбирай възрастта за пенсиониране) с три години. В България, обаче, няма протести. Няма сериозни социални вълнения. Българското общество приема тази реформа с обичайното примирение. Както всъщност посреща всичко – замразените си заплати, растящите цени на енергийните носители, предстоящия ръст на акцизите и данъците и драматично падащия стандарт. Защото българинът носи психиката на поданика, който безпрекословно изпълнява волата на властта, вместо самочувствието на гражданина, който респектира управляващите. Гражданинът, за разлика от поданика, е свободен и  носи усещането, че е отговорен за това, което властта върши от негово име. Когато научим това социално правило може би ще започнем да запълваме пропастта между нас и проспериращите европейски нации.

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Граждани и поданици

  1. Пърликов каза:

    Здравей Иво,
    Прочетох твоите размисли. Хубави са. Есеистични дори. Трудно ще предизвикаш резонанс. В нета повечето коментари (ако въобще ги има) са с псевдоними, което говори, че гражданското общество е все още несмело, което ти, прочее, много добре знаеш. Чест ти прави, обаче, че все още се опитваш да го накараш да говори.

  2. ivo rainov каза:

    Ами Жоро надявам се някой да прочете и разбере написаното. Не ни остава нищо друго освен да подтикваме хората към повече смелост и гражданско поведение

  3. Н. Нешев каза:

    Много вярно, поздравления за добрия пост.

  4. sickdreamer каза:

    Добре казано, но не мисля, че някой има съмнение за необходимостта от действен активизъм на гражданите – проблемът е като че ли в склонноста за такъв. Поздравления за Вашата 🙂

    Господин Пърликов, надали в Гърция и Франция коментаторите в интернет не използват никове, а непременно имената си 🙂 Никовете не са само нещо, което прикрива, а и нещо, което изразява. Псевдонимът е израз на свободолюбивост – ти решаваш как ще се казваш, а няма да носиш даденото ти име 🙂

  5. Пърликов каза:

    Г-н Sickdreamer,
    Франция и Гърция са едно, България друго – механичния подход е вреден, т.е. не можем механично да прехвърляме факти от една действителност в друга без анализ (коефициент на верност), защото ще получим изкривени резултати. Когато се научим да изразяваме позициите си в защита на правата си като протестираме на улицата като гърците и французите, тогава никовете би могло да са артистичен похват, но когато сме се затворили в черупките си и не смеем да се обадим (да си спомним учителската стачка), тогава те са прикритие.

Коментарите са изключени.