Защо не се оправдаха олимпийските надежди


Тези дни неволно се връщам в детството. Бях 5-6 годишно момче, когато баща ми запали у мен искрата на любовта към спорта. Така сред моите детски и тийнейджърски кумири трайно се настаниха спортисти. Български спортисти – великолепни атлети, гимнастици, тенисистки, щангисти, борци, боксьори, волейболисти, футболисти и т.н. Гордеех се със техните рекорди, европейски, световни, олимпийски титли. И исках да приличам на тях.  Българският спорт вървеше нагоре и пълнеше с гордост тийнейджърската ми душа. В края на 80-те години нашата страна имаше претенциите да гони олимпийски медали в 11-12 спорта.

Днес 20 години по-късно моята дъщеря е тийнейджър.  И като всички свои връстници трудно намира идоли сред сънародниците. На мен ми е тъжно. Защото дори сред спортистите не мога да намеря тийнейджърски кумири, които да препоръчам.

Тече поредната олимпиада – в Пекин. Моята щерка не се интересува и не гледа. Какво да гледа? На какво да се зарадва? Унизително българско участие! Пресполвихме игрите, а срещу нашите смета са вписани само три медала. Някой казват, че това е дъното. Съмнявам се. Ако безхаберието на държавата и нацията продължи дъното ще е на следващата олимпиада. Тогава няма да имаме и бронз.

Дотук се стигна именно след безхаберието на държавата и нацията. Държавата заряза спорта. Държавата не заделя средства. Държавата не строи съоръжения. Държавата не предвижда облекчения за хората, които подпомагат спорта. Държавата пречи на тези хора да стопанисват ползотворно наличните съоръжения. Може би, защото от спорта трудно можеш да откраднеш. Нацията е заета със своето оцеляване. Спортът не намира място нито в бюджета , нито в мислите на  трудно живеещият българин.

Разбира се вината на държавата е несъизмерима с тази на нацията. Защото развитието на спорта е въпрос на политика, а политиката се прави от държавата. Не може да искаш световни успехи без да създадеш съвременни бази, писти, зали, стадиони! Не може да се бориш с големите без да създадеш модерни центрове за възстановяване, функционални анализи и медицински изследвания. Тъжно прозвучаха в Пекин думите на Иво Янакиев : „През последните дни ние караме само на вода от чешмата, а другите ползват медикаменти”  Медикаменти – те са в основата на съвременния спорт: Трупане на сила, подобряване на функционалните възможности, бързо възстановяване. Нима някой си мисли, че рекордите на Майкъл Фелпс и плувна компания са резултат единствено от хранителните американски бургери?  Има ли такива, които да вярват, че бомбастичните успехи на Китай в щангите се дължат само уникалното влияние на женшена?  Съвременният спорт е медицина. Но скъпа медицина.  Напред върви само този, който ползва качествена медицина. Треньорът на Даниела Йорданова заяви, че е купувал медикаменти от всякъде, дори от обикновени аптеки!?!. Камен Плочев, ръководител на националната антидопинг лаборатория, признава, че не разполагаме с достатъчно модерно оборудване, за да  гарантираме пробите на нашите спортисти. И спираме най-добрите си спортисти /  Пламен Константинов/ от участие в олимпиадата.

Две дами представляват държавата в българския спорт- Стефка Костадинова, като председател на БОК и Весела Лечева, като председател на ДАМС. Фантастични шампионки пред които се прекланям.  Дали осъзнават тези „златни момичета” своето абсурдно място в трупата , водеща българският спорт към гибел. Защото няма как да избягат от отговорността за безпаричието в спорта, липсата на сносни бази и инвестиции, отсъствието на каквато и да е концепция за развитието на детския спорт. Апропо, детският спорт е неразривна част от българското образование. А образованието е последна грижа на сега управляващите. С това и ученическият спорт.  В модерните държави „произвеждат” своите шампиони в училищата, колежите и университетите. Затова създават възможно най-добрите условия, в които да ги развиват. Ние не правим нищо. Влезте в училищните дворове с изкъртени баскет рингове, огънати хандбални врати или изронени асфалтови писти. Посетете училищните гимнастически салони с покъсаните дюшеци, олющения балатум, съсипани гимнастически уреди и задушаващ прах. В училищата няма елементарните за всяко културно общество условия – сносни съблекални и бани, където да отмиеш мръсотията след потното спортуване.Как, при тези условия, да дойдат интересът и любовта към спорта. Училищата не разполагат със средства за участие в градски и регионални състезания. А понятия като национални ученически турнири и спартакиади са отдавна забравени. В резултат нашите деца се застояват пред компютрите вместо пред баскетболния кош, „уплътняват” време на пошли попфолк купони вместо да го посветят на партия тенис, убиват се с наркотици вместо да се каляват на гимнастическата висилка.

Ето така нацията губи здраве, потенциал, спортна слава и олимпийски медали. Каквато ти е държавата, такъв ти е и спортът! Както се пееше в един обичан български мюзикъл : „От кратунка-  кратунки, от маймунка -маймунки”

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на спорт. Запазване в отметки на връзката.