Няма как да си тръгнете момичета и момчета от випуск 2013!


941457_10151589073324313_985876808_n

Днес изпращаме поредния випуск на Старата Езикова. Всеки има своите думи и чувства на раздяла. Не само добри или не само лоши, не само усмихнати или не само намръщени,  не само радостни или не само тъжни, не само протоколни или не само вълнуващи. Всеки има своето усещане за момента, което не се побира в калъпа на едно учителско приветствие и едно абитуриентско обръщение, както повелява ритуала. Прашинката полза от фейсбук и виртуалните блогове е в уникалната възможност да кажа моите думи без да ги затварям в калъп или съшивам с чужди мисли. Часове преди последния звънец и прощалното строяване на училището.

Мили момичета и момчета,

Животът е дълга поредица от кратки епизоди. Тъкмо започнеш да разбираш сюжета и се появяват финалните надписи. Често в най-неочаквания или нежелан  момент.  Епизодът приключва независимо,  дали си имитирал участие или си се филмирал истински. Днес за вас приключва един от най-хубавите житейски епизоди. За мен също приключва епизод – поне този с вашето участие в главните роли.

Рано е за оценки, още повече за етикети. Мнозина смятат, че най-важния смисъл на този епизод е трупането на знания. Сигурен съм, че всеки ги е натрупал според интереса, някъде на големи купчини, а другаде са останали незапълнени дупки. За мен, обаче, е важно не толкова да сме ви научили да пълните дупките, а  да градите мостове,  с които да преминете над тях и да продължите към нови хоризонти. В края на краищата дупките винаги могат да бъдат запълнени, но мостовете се градят веднъж  и се пазят ревниво.

Ще ми се да се надявам, че днес всеки от вас ще тръгне по новия път научен да гради мостове. Мостове към приятелите, мостове към спомените, мостове към знанията, мостове към традициите, мостове към митовете, населяващи дикисанския хълм. И една скътана до сърцето карта на всички тези мостове. За да можете да ги откриете отново, когато времето ги затрупа.

Сигурен съм, че не сте се замисляли, кое е най-тренираното упражнение през отминалите пет години – катеренето на стълби. Стълби над деноношката, стълби между етажите, стълби  в пансионите. Убеден съм, че сте в адски добра форма, за да изкатерите всяка една от стълбите, които ви очакват. Сещайте се затова, когато ви е трудно и не спирайте преди да сте достигнали най-високите стъпала, защото свободата, успеха, удовлетворението са горе на върха. Точно като дикисанския хълм, който покорявахте хиляди пъти.

Днес всеки ще отнeсе различен брой дарове от времето прекарано в Езиковата. Но в повечето сърдечни бижутерии ще има място за любов и солидарност. Даже и да не го разбирате любовта вече е проникнала в душите ви заедно с опияняващия езиковски дух. Сигурен съм, че тя ще става все по-силна и по-силна с всяка крачка, която ви отдалечава от времето на вашите тинейджърски години и мястото, където сте оставили невинността си. Любовта е била навсякъде – в щуротиите, в купоните, в преписаните контролни, в подсказаните отговори, във фестивалните вечери, в театралните трепети. Ще я усещате пареща винаги, когато се сетите за Езиковата и готиния епизод на тинейджърството. Солидарността? Спомнете си колко неща се научихте да правите заедно. Не го забравяйте и пазете онази невидима духовна паяжина, която не позволява езиковските общности да се разпадат.

Всеки випуск има своите достойнства. Днес си отива един от най-талантливите (направил не една, а цели две пиеси), най-състрадателните (родил и отгледал идеята на езиковската благотворителност), най-всеотдайните (организирал един от най-добрите фестивали).  Въобще не казвам, че сте само ангели. Помня и куп дяволии и някоя друга магарешка история. Но бяхте денят на езиковата и част от моето ежедневие кой четири, кой две години.

Мислите, че днес си тръгвате. О, съвсем не е така. Когато си живял на хълма няма как да си тръгнеш от Езиковата. Една аура ще остане от всеки от вас, за да пренася духа, историята и спомена.  И частица от сърцето ви. Защото както се пее в една любима ваша песен тук всички ще остави поне един приятел, заради който да се връщате, да си спомняте и да усещате смисъла на петте изживени години. Днес просто ви изпращаме – като наши деца, за които винаги ще се вълнуваме,  като поредния випуск посланици на Езиковата. Няма шанс да не се връщате. Тук всички се връщат, защото не могат да си тръгнат окончателно.

Мили момичета и момчета,

Езиковския  епизод свърши! Днес смехът и сълзите са еднакво истински. Не крийте нищо, помнете всичко. Когато завърши последния ми клас запалих върху торта дванадесет свещи, символизиращи училищните години.  После ги помолих да ги духнат заедно. И до днес пазя страхотна снимка от този вълнуващ момент. Днес направете същото, макар и символично. Духнете прегърнати свещите, но не ги оставяйте да изгорят прекалено много. За да можете след време отново да ги запалите.

Пожелавам ви само бляскави  и нестихващи аплодисменти в новия житейски епизод!

About these ads
Categories: Езиковата

Навигация в публикациите

Коментари са забранени.

Блог в WordPress.com. The Adventure Journal Theme.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 1 893 other followers

%d bloggers like this: