Матурата като шанс за посредствените и капан за амбициозните

Тазгодишната кампания продължи традицията да се дават поносими, доли леки, матури. Говоря за география, тъй като нямам достатъчно компетенции да коментирам останалите предмети. Голяма част от тестовите задачи със затворен отговор са поставени върху най-фундаментални знания , като се избягват детайли или слабо популярни факти, типични за кандидатстудентските тестове. Задачите с отворен отговор са ясни, не допускат двусмислия и в голямата си част провокират бърза мисловна реакция.

Картите търсят информация на възможно най-популярно равнище. Вярно е, че повечето от предложените страни в задачата от 9-ти клас  са малки и рядко осветени от прожекторите, но  все пак са европейски държави. Няма как да оправдаем зрелостник, който не може да разпознае  „пазителя“ на Скандинвския полуостров Норвегия, северния остров Исландия или финансовия център на Европа Швейцария. В групата на предложените източноевропейски страни са световния колос Русия, домакина на предстоящото европейско футболно първенство Украйна, съседна Македония, популярната от много анекдоти Албания. Остават Молдова, Балурс и Хърватска, които не са така популярни. Но само за профаните, защото който питае поне мъничко интерес към географията и своя континент ще разпознае държавите. Картата на България търси три групи знания – за гранични пунктове, важни жп възли и областни центрове. Четири от граничните пунктове са азбучни, защото през тях преминават най-важните международни пътища – Калотина, Кулата, Капитан Андреево, Русе.  Ако зрелостник не ги знае, вероятно не е отварял никога атлас на България. Петото предложение е Йовково и може би единствено, донякъде, затруднява по-слабо подготвените. Този пункт не е от най-посещаваните и важните. За компетентните ученици, обаче, и той е лесен ребус. Някой от предложенията за жп възли (София, Пловдив, Мездра, Горна Оряховица) трябва да бъдат разпознати от пръв поглед. Повечко колебания могат да предизвикат Карлово, Димитровград и Каспичан, но човек с рутинирана зрителна представа ще се се справи. Все пак картата предлага доста ориентири. За областните центрове коментарът е излишен – Видин, Варна, Бургас!

Темата за разработка е от възможно най-благоприятните – Дунавска равнина. Тази природна област е сред най-познатите, най-изучаваните и най-различми в особеностите си. Дори е част от кандидаткстудентка програма (на Софийски университет). Опция, която рядко се ползваше в заданията от предходните години. В тази област има толкова ярки особености, че дори само за тях да се сети зрелостник, ще получи не малко точки. Например равнинен и платовиден релеф, уникалните за страната льосови наслаги, нефтени, гипсови, каолинови находища, умерено-континентален климат, някой от най-значимите български реки  (Осъм, Искър, Янтра), черноземни почви, степни видове растителност и животни. Обзалагам се, че само горепосочените факти, омесени в добри изречения, ще донесе повече от 10 точки.

Добра новина е, че тази година е предадена повече тежест на задачите за умения. Например в два от случаите зрелостниците трябва да анализират графика и диаграма и да направят съответните изводи. Две задачи (3,21) предполагат синтезиране на знания от различни тематични единици, а други (13, 27) – междупредметни връзки  с история. В осем от задачи (12, 20, 26, 27, 28, 29, 30, 34, 36) са вградени знания по картата на България .

Разбира се изпитният вариант предполага и някой критични бележки. Откривам задачи, чиито отговори са зададени така, че по-скоро объркват, вместо да насочват. За радост са малко, но… Пример задача 10: Двойка страни, най-големи производители на памучни тъкани. Отговоръ т, който зрелостникът трябва да избере е  Китай и Индия. В два учебника, обаче, са представени кръгови диаграми, от които се вижда, че двойката страни са Китай и САЩ. Индия е с трети дял.Мислещият човек ще се сети, че първият и третият също формират такава двойка, но не всички ученици притежават подобни когнитивни способности. Друг пример е въпрос  13: През коя година е определен днешния териториален обхват на България? Очакваният отговор е 1940 г., но в един от учебниците (Петров, Дончев) пише, че след Потсдамските споразумения от 1945 г. са отнети територии от България и тя придобива днешния си обхват. А в алтернативите за отговор е записана и 1945 г. ?!?  Не добре обмислена ми се струва и задача 16. Тя предлага описателен текст за черноморска климатична област. В два от учебниците (Пенин, Петров) липсва каквото и да е описание на областта. В трети (Гайтанджиева) описанието е доста различно (23-30 км. вместо 30-50 км обхват, 18-19° амплитуда вместо 19-21°)! За някой задачи (25,26,31) отговорите са частични или непълни в почти всички  учебниците. Отговорът на 28-ма задача не може да бъде открит в текстовете за Югоизточен район (за кайто е зададена задачата). Единствената възможвост да се отговори правилно е асоциация с темата „Географско положение“. Задача 32 е анализ на кръгова диаграма, която, обаче, е поместена само в един от учебниците за 9-ти клас (Нено Димов).

Проблем и на тазгодишния изпитен вариант е недоглеждането на детайлите. Задачите трябва да бъдат така подбрани, че зрелостникът да е в състояние да отговори на всяка от тях, без значение по кой учебеник се е готвил. Само , че това никой не го е премислил. Направих си труда да анализарм учебното съдържание на пет учебника за 9-ти клас и три за десети.  Долните таблици ще представят на колко и кои въпроси отделните учебници предлагат отговори. Представям учебниците с името на водещия автор.

                        Задачи върху съдържанието от 9-ти клас

	Гайтанджиева	Чолеев	Петров/Дончев	Димов	Пенин
1	Да	Да	Да	Не	не
2.	Да	Да	Не	Да	да
3.	Да	Не	Не	Не	да
4.	Да	Да	Да	Не	да
5.	Да	да	Да	Да	Да
6.	Да	Да	Не	Не	Да
7.	Да	Да	Не	Да	Да
8.	Да	Да	Да	Да	да
9.	Да	Не	да	Не	не
10.	Да	Да	Не	Да	да
11.	Не	Не	Да	Да	не
31.	Не	Не	Не	Не	да
32.	Не	Не	Не	Да	не
33.	Не	Не	Не	Да	Не
	76,5%	57,2%	42,9%	57,2%	76,5%

За част от задачите, които съм маркирал с „не“, описанията са неточни, непълни и не дават възможност да се обоснове отговор. В редица случаи са подвеждащи по отношение на смисловото съдържание на задачите. С това не искам да кажа, че учебниците имат някакви грандиозни пропуски, а че подбора на задачите не направен след задълбочено запознаване с възможностите, които дават отделните учебници. Зрелостният изпит трябва да бъде изготвен така, че ученикът да успява да покаже максимум знания, независимо от учебника по който се е готвил или обучавал.

 Задачи върху съдържанието за 10-ти клас

	Гайтанджиева	Петров/Дончев	Пенин
12.	Да	не	не
13.	Да	да	да
14.	Да	да	да
15.	Да	не	да
16.	Да	не	не
17.	не	да	Да
18.	Да	Не	Да
19.	Да	не	да
20.	Да	да	да
21.	не	не	не
22.	да	Да	да
23.	Не	да	да
24.	Не	да	да
25.	да	Не	Не
26.	Да	Да	да
27.	Не	Не	не
28.	Да	Не	да
29.	Да	Да	да
30.	Да	Да	да
34.	Да	Не	да
35.	Да	Да	Да
36.	Не	Не	Не
	77,3%	50%	72,8%

 Както се вижда процентът на вероятни отговори, в зависимост от ползвания учебник, варира от 43% до 77%. Това означава, че в най-благоприятния случай знанията само по един учебник осигуряват  35 от 45 точки! Това прави практически невъзможно постигането на пълна шестица (95 от 100 точки) дори да изгрижеш с корите одобрен от министерството учебник. Очевидно е, че се нуждаеш от допълнителни помагала, което някак противоричи на тезата, че матурата е върху вече изученото в гимназиалния етап. Като се има предвид субективния елемент при оценяването на писмената разработка вероятността за загуба на още точки става съвсем реална.

Иначе казано съдържанието на матурата прави лесно постижима цел покриването на 3-ка или 4-ка, но поставя сериозни трудности пред амбицираните да постигнат максимални резултати.  Дори с ниската скала отличната оценка е трудно постижима, а пълната шестица – почти невъзможна. В заключение бих си позволил да посоча, че тазгодишната матура облагодетелства посредствените, но създава сериозни препятствия пред най-високите цели. Очевидно е, че през следващите години трябва да се помисли по-добре върху съдържанието на задачите като бъдат подбирани по начин, който не ощетява зрелостниците и дава шанс за възможно най-добро представяне на всички ученици.