Днес е Сирни Заговезни. Освен началото на големия пост, този ден е и време за прошка. А както се пеше в една чудесна българска песен „не винаги всички сме грешни, понякога просто грешим”. Изнервени от живота, волно или неволно, все сме обидили някого с дума, жест, постъпка или бездействие.
От сутринта си мисля, че трябва да поискам прошка вкъщи. Та това са хората, които търпят години наред моята отдаденост на всевъзможни обществени каузи и начинания и се радват на оскъдното време, което им посвещавам. Въпреки тона не спират да ме подкрепят.
Мисля да поискам прошка от приятелите, пръснати в страната и по света. Колко време не съм се виждал и чувал с тях? Дано ми простят отчуждението!
Иска ми се да помоля за прошка хората, които съм разочаровал. Сигурен съм, че понякога не ми достигат сили и усърдие, за да посрещна очакванията, които съм оставил.
Дано ми простят висчки мои знайни и незнайни читатели за нескончаемите опити да морализирам и да налаган своите граждански модели на поведение. В края на краищата всеки има своята духовна вселена и тя трябва да бъде уважавана.
Не е лошо да поискам прошка от моите политически опоненти. За системната критика и пиперливия тон. Не, че ще спра, но все пак да знаят, че понякога разбирам раздразнението им.
В годините съм работил и продължавам да работя с ужасно много хора. Понякога, в срещи след години, разбирам, че съм поставил щипка горчив вкус в спомените. Човешките реакции не винаги са мотивирани от нормите на справедливостта. Тогава съм мислел, че следвам правдата, затова се надявам да ми простят.
Желанието за прошка е интимен акт. Надявам се да ми простите неговото публично оповестяване. Правя го, защото съм убеден, че умението да отваряме душите си е първа стъпка към искрено очистване от прегрешенията на стресираното ежедневие. Пък и тайно се надявам, че думите ми ще стигнат до част от адресатите. Достатъчно е да знаят, че съжалявам.
Прошка се иска, за да живееш в съгласие с душата си и другите. Опрощението не е задължително.
Хубав блог !