Пиесата на завършващия випуск. Тя прави празниците на Езиковата очаквани и бляскави. Кулминация в настроението и емоциите.
Пиесата е една от най-живите, динамични и развиващи се традиции. Всяка пиеса е различна и изненадваща. Всяко представление е свежа струя, която поддържа традицията млада и все така харизматична. Знаете ли колко много хора идват точно за пиесата? Стотици езиковци са минали през тази сцена. Незабравимите емоции и аплодисменти винаги ги връщат в деня на театралния празник. Пиесата заразява. Тя пали огънчето в сърцата на по-малките випуски. Възбужда желание да бъдеш част от тази толкова вълнуваща общност.
Пиесата е най-жилавата езиковска традиция. Първите стъпки правят момичетата от драматичния клуб на Американския колеж. Театралната традиция е възстановена през 50-те години, веднага след откриването на многопрофилното езиково училище. Десетилетия наред езиковската сцена примамва таланти от различни поколения. През 90-те години пиесата става неразделна част от тържествения празник на гимназията. Имам удоволствието да помня значителна част от тези празници – всъщност всички след 1994 година. Всички еднакво силни и запомнящи се. Защото, колкото и да са различни, езиковските актьори играят с жар и любов към традицията, училището, съучениците, приятелите.
Винаги гледам пиесите с особено чувство на радост и умиление. Страшно хубаво е да видиш озарените от радостно вдъхновение лица на децата, пораснали пред очите ти. Всяка година се удивлявам, виждайки тези преобразени тийнейджъри. Театърът превръща свитите в самоуверени, несериозните – в отговорни, пакостниците – в уравновесени. Всички са гледали пиесите на „бившите”. Знаят, че летвата е вдигната високо и дават всичко от себе си. Участието в пиесата не е единствено лична изява. Тя е „битка” за честта на випуска и името на гимназията.
Да работиш със съвременни тийнейджъри съвсем не е лека задача. Да правиш изкуство с тях е направо авантюра. Трябва да си истински магьосник, за да накараш тези, по-често своенравни, момичета и момчета да горят за една обща кауза. Нашата гимназия има изключителния късмет да работи точно с такива чародеи – Стоян и Слава. Дълги години името на Стоян Георгиев бе символ на театралната традиция и парола за признателните езиковски актьори. Стоян остави незабравими постановки и съхрани традицията в трудни и объркани времена. От няколко години факлата с театралния огън е в ръцете на Слава Георгиева. Смея да твърдя, че щафетата бе предадена без всякакви сътресения. Отдадена на работата, преливаща от жар и желание, Слава бързо спечели сърцата и доверието на театралните таланти. Доказва го всяко от нейните представления.
Така бе и вчера, в кулминацията на тазгодишния празник. Представлението на пиесата „Чер хайвер и леща” бе поредния шумен успех на езиковската традиция. Отново великолепни актьори, свежи идеи и много, много ентусиазъм. Аплодисментите, бурния смях и всеобщото удоволствие са най-добрите критици. Разбира се и консенсусното мнение, че това бе поредния отличен спектакъл. Гледах пиесата с удоволствие. Радвах се на настроението в залата, на аплодисментите на публиката, на радостта по лицата на актьорите. И както винаги се удивлявах на порасналите деца и чудесата на театралната магия.
Езиковата не училище като другите. Дори само заради факта, че има ежегодна театрална пиеса.Театърът не е просто традиция в тази гимназия. Той е любов, благодарност и нестихваща емоция. Като аплодисментите след поредната езиковска пиеса.
Тази година те са за Слава и актьорите от випуск 2011!
